Порочни Лъжи

8 Стела

Останах още час в ,, Грийнфилд ", през който с Маура разговаряхме и редихме пъзели. След като овладях емоциите си, се преместихме в общото помещение и прекарахме остатъка от времето си заедно с подреждане на планински пейзаж от петстотин части. Щях да остана по- дълго, но се налагаше да се приготвя за партито. И без друго вече бях на ръба; когато се прибрах, щяха да ми останат по- малко от два часа, преди Крисчън да ме вземе.

Днес за първи път щях да прекарам цяла вечер с Крисчън. Вечерята на ,, Деламонте " не се броеше, понеже почти не бяхме разговаряли по време на събитието. Пуснах душа и пристъпих под струята гореща вода, опитвайки се да не се паникьосвам от онова, което ме очакваше.

Крисчън Харпър беше само мъж.

Не беше крал, макар да бе по- богат от такъв; не беше бог, макар да приличаше на такъв. Нямаше за какво да се тревожа. Понеже бързах, за нула време измих косата си, изкъпах се, избърсах се и се ексфолирах, вместо да се отпусна под душа, както ми се искаше. Въпреки цялото това бързане все още се гримирах по халат, когато на вратата се почука.

Сърцето ми запрепуска, когато си спомних за обезпокоителната тръпка, която бях усетила във влака.

Престани. Не е той.

Не знаех защо се тревожех, при положение че от две години беше потънал вдън земя, но последното, което исках, беше да материализирам преследвача си с цялата енергия, която насочвах към него. Отново се позвъни и подскочих. Затворих капачката на спиралата за мигли и се стрелнах към дневната, макар сърцето ми да препускаше тройно по- бързо.

Спрях пред входната врата и надзърнах през шпионката, а сърцето ми се беше качило в гърлото. След секунда в дробовете ми се разля облекчение и отворих.

Крисчън стоеше в коридора и изглеждаше опустошително в черния си смокинг. Със съвършено начупената си коса и гладко обръснато лице можеше да мине за филмова звезда на път за Оскарите. По кожата ми се разля притеснение, примесено с любопитство какво има в бялата кутийка в ръцете му. Откъснах поглед от кутийката и скръстих ръце.

- Подранил си. - Любимата ми част за всяко събитие беше подготовката за него. Понякога дори ми харесваше повече, отколкото самото събитие.

Не ми допадаше да ме пришпорват, макар сама да си бях виновна, че не си бях тръгнала по- рано от ,, Грийнфилд ".