Порочни Лъжи

4 Стела

Плъзнах поглед с крайчеца на окото към него, когато закрачи направо с мен. Бях отседнала в бутиков хотел недалеч от дома на Луиза, но се съмнявах и Крисчън да е отседнал там. Вероятно имаше апартамент в града; най- малкото щеше да се настани в място като ,, Карлайл" или ,, Четири сезона", а не в хотел с осем стаи и никакви дизайнерски удобства.

- Преследваш ли ме? - попитах весело, докато свивахме по една странична уличка.

Присъствието на Крисчън доминираше на тротоара, поглъщаше заобикалящите ни сенки. Беше толкова тих и смъртоносен, че и мракът не смееше да го докосне.

- Просто искам да се уверя, че ще стигнеш невредима до хотела си. - провлачи той.

- Първо ме закара с колата онзи ден, а сега това. Винаги ли предлагаш такова лично обслужване на наемателите си? - Очите с цвят на уиски проблеснаха и страните ми пламнаха, но Крисчън се въздържа да направи очевидната шега.

- Не. - Кратко и ясно, изречено с увереността на човек, на когото не му се налага да се обяснява. Вървяхме в мълчание още минута, когато каза: - В отговор на въпроса ти отпреди малко, зная, че те харесва, защото познавам Луиза. Звучи нелогично, но когато някой я впечатли, тя го оставя на заден план. По- заинтригувана е да върти на шиш онези, за които се колебае.

Вече бях свикнала с внезапното му прескачане от тема на тема и дори не трепнах.

- Може би. - Щях да повярвам, когато го видя с очите си, тоест когато получа сделката. - Откъде я познаваш толкова добре?

Луиза беше с двадесет и три години по- възрастна от Крисчън, но това не значеше нищо. Всеки ден възрастни жени си лягаха с по- млади мъже. Това би обяснило оживлението ѝ при появата му.

Челото ми се намръщи леко, но не можех да назова причината.

- С племенника ѝ сме приятели. И не, не съм спал с нея. - в гласа му се долавяше нотка веселие.

Страните ми пламнаха още повече, но за щастие, гласът ми прозвуча хладнокръвно и равно.

- Благодаря за информацията, но любовният ти живот не ме интересува. - Заявих с гордо вирната брадичка.

- Не съм споменавал нищо за любов, Госпожице Алонсо.

- Добре, не ме интересува сексуалният ти живот.

- Хмм. Колко жалко. - Веселието в гласа му се усещаше по- осезаемо. Ако се опитваше да ме провокира, нямаше да успее.