Порочни Лъжи

10 Крисчън

Паниката отстъпи и ме заля натрапчива, пулсираща яснота. Бяхме сами в коридора, а ароматът на Стела - свеж, деликатен, но дяволски опияняващ - замъгли съзнанието ми. В ума ми нахлу споменът за пътуването ни в колата насам, как ме гледаше с тези големи зелени очи, разтворените ѝ устни, твърдите ѝ зърна, които направо ме умоляваха да ги поема в уста и да вкуся сладостта им.

Както ме гледаше и в момента, но сега се беше разпалила и нежните ѝ черти се бяха обострили. И това ме възбуждаше, мамка му. Към слабините ми се спусна горещина, докато пенисът ми запулсира болезнено.

- Искам...- Притиснах палец към основата на шията ѝ, където се усещаше пулсът. Бесният му ритъм ми показваше, че не е така безразлична към привличането помежду ни, както се преструваше. - да бъдеш в безопасност. Има лоши хора на този свят, Пеперудке, и някои от тях са в онази зала. Така че следващия път ме прекъсни, дори да разговарям с проклетата кралица на Великобритания. Прекъсни ме. Разбра ли?

Стела присви очи.

- Пеперудке?

Красива. Загадъчна. Трудна за хващане. Когато не ѝ отговорих, тя въздъхна, дъхът ѝ погали гърдите ми и стегна слабините ми до болка.

- Само това ли искаш?

- Ни най- малко.

По тялото ѝ премина едва забележима тръпка в отговор на дрезгавия ми глас.

- Защото не ти се иска да си причиняваш главоболието да търсиш друга придружителка за светски събития.

- Защото не искам да ме вкарат в затвора за убийство, ако някой те докосне и с пръст.

Очите ѝ се разшириха и на устните ми кацна мрачна усмивка. Нямаше ни най- малка представа кой бях и на какво бях способен. Аз, от друга страна, знаех повече за нея, отколкото ми се щеше да призная. Под кожата ми горяха безсилие и презрение. Оттласнах се от стената и отстъпих назад. Наместих копчето на ръкавелите си. Опитах се да прогоня неумолимата, пулсираща нужда в гърдите си.

- Време е да се връщаме на партито. - Студенината охлади емоциите в гласа ми. - Тръгваме ли?

Върнахме се на партито в мълчание. Не я изпуснах от поглед до края на вечерта и си казвах, че не исках отново да изпитам онзи страх. В крайна сметка винаги ме е бивало да се самозалъгвам.

***

Гледна точка на Стела.

- Стела! Зная, че си вътре. Отвори!