Порочни Лъжи

12 Крисчън

Любовта караше света да се върти, ясно. В безкрайни, еднообразни цикли, от които се пръкваха противни песни, още по- противни филми и ежегодни извращения като Свети Валентин. Рядко я виждах като нещо различно от отрова.

- Откога стана толкова приказлив?- Поставих коня си в отбранителната позиция. - Не ми казвай, че си еволюирал в истински човек. Трябва да го обявим в бюлетина на ,, Валхала". Останалите членове ще се въодушевят.

- Навярно колкото ще се развълнуват от новия ти статут на обвързан. - В очите му проблесна мрачно веселие. Още една разлика с безразличния Волков, с когото се запознах преди години.

Продължихме играта си, но сега, когато отново стана дума за Стела, не можах да спра мислите си да се спуснат по пътеки, по които нямаха работа да присъстват. Не беше публикувала нищо в социалните мрежи от вечерта на благотворителната гала вечеря. Обикновено споделяше по нещо всеки ден. Не ме беше потърсила за още снимки въпреки успеха на първата. Дали не изпитваше съмнения за сделката ни.

По гръбнака ми се спусна нещо студено и чуждо. Отне ми няколко секунди да го разпозная. Несигурност. Имаме договор. Тя няма да отстъпи от думата си. И все пак желанието да я проверя сграбчи вниманието ми и го отвлече от дъската със стратегически разположените фигури в цвета на абанос и слонова кост.

- Шах и мат. - Студеният глас на Алекс ме върна в библиотеката.

Примигнах и прогоних образа на зелените очи и сочните устни, оглеждайки финалното разположение. Алекс ме беше матирал със стратегия, която трябваше отдавна да забележа.

- Доста бързо. - Лицето му бе помрачено от разочарование. - Днес не си във форма.

- Тъкмо започваме, Волков. - Пренаредиха дъската. - Ще си говорим след втори рунд.

***

С Алекс изиграхме втори рунд, при който се реванширах, спечелвайки продължилата два часа игра с красив шахмат, след което си тръгнах и се прибрах у дома точно в девет без петнайсет. Отне ми по- малко от минута да установя, че нещо не е наред. Вратата на кабинета ми бе отворена, а аз винаги я затварях, преди да изляза.

Малко хора имаха достъп до апартамента ми, докато ме нямаше. Никой от тях не би дошъл толкова късно вечерта. В опиянената ми със скоч кръв нахлу адреналин. През отвора забелязах тъмни коси, бутнах вратата, прекосих помещението с две големи стъпки и приковах натрапника за стената с ръка около гърлото му. Ледена ярост замъгляваше погледа ми. Не обичах да ми се нахлува в личното пространство.