Порочни Лъжи

13 Стела/ Крисчън

Гледна точка на Стела

Какъв нахалник беше Крисчън Харпър. В стомаха ми кипеше гняв, докато отключвах вратата на апартамента си, отворих я с малко повече замах от необходимото. Рядко изпитвах тази емоция и сега тя ме разяждаше като киселина. Не знаех защо реагирах толкова бурно, когато ме отпрати. Бях чувала по- лоши неща от Мередит и троловете в коментарите под публикациите ми. Нещо в начина, по който го направи, влезе под кожата ми.

В един момент помислих, че щеше да ме целуне. В следващия ме гонеше от апартамента си. Този тип превключваше от топло на студено по- често от повредено кранче. И по- лошото бе, че за миг исках да ме целуне. Желанието да вкуся онези непреклонни, чувствени устни беше запулсирало до болка между бедрата ми. Объркването ми се примеси с гняв. Не знаех как успя да изтръгне от мен толкова забравени емоции. Заради външния му вид ли беше? Богатството му? Тези неща никога не са били от значение за мен.

Оставих чантата си на близката маса и накарах дробовете си да се разширят въпреки напрежението. Споменът за прибързаните ми думи изличи успокояващото действие на техниката за дълбоко дишане. А ако ведигнеше наема ми или още по- лошо - ако ме изгонеше? Ако прекратеше сделката ни? ,, Деламонте " все още не се бяха свързали с мен, а вече имах десет хиляди нови последователи, откакто публикувах снимката на път към благотворителното събитие. Затворих очи и отново опитах да дишам дълбоко. Бях твърде уморена и напрегната за йога, затова потърсих телефона в чантата си. Социалните мрежи не бяха най- доброто средство за справяне със стреса, но бяха чудесни за отвличане на вниманието. Просто трябваше да се придържаме към грижливо подбраното им съдържание със сладки животни, съвети за стил и видеа за прически и грим в ютуб.

Застинах щом напипах един чисто бял пощенски плик. Не помнех да съм го прибирала в чантата си. Дори не притежавах пощенски пликове, тъй като в последно време ползвах единствено електронната поща. Взех плика и плъзнах пръст под капачето, за да го отворя. Върху него не пишеше нищо - нямаше получател, адрес на подател, пощенска марка.

Вътре имаше лист хартия. Когато го разгънах, по гръбнака ми се спусна мрачно предчувствие. Отначало реших, че листът е празен, но тогава забелязах едничък ред, напечатан най- горе.

Трябваше да ме чакаш, Стела. Не го направи.

Не беше открита заплаха, но посланието бе достатъчно заплашително да накара вечерята ми да се надигне. Изведнъж ме заляха грозни спомени отпреди две години. Мои снимки из града: на една се смеех с приятели, друга, снимана от прозореца на ресторанта, на трета гледах нещо в телефона си в очакване на метрото, на четвърта пазарувах в бутик в Джорджтаун. Писма с любовни излияния или такива в другата крайност - подателят описваше в детайли какво иска да ми направи.