Ass • l.h | lrh

Chapter 2

Чух досадния звук от алармата. Протегнах ръка, търсейки телефона си. Отключих го, изключих алармата и погледнах съобщението, което Аш ми бе пратил: "Холи, аз Кал и Майк сме в училище, защото имаме среща с Люк. Ако си гладна, има омлет на плота в кухнята... Когато пристигнеш в училище ми пиши. Обичам те хх"

"Добре. И аз хх" изпратих съобщението, станах, протягайки се и се запътих към банята. Взех си студен душ за петнадесет минути, след което измих зъбите си. Излязох и тръгнах към гардероба. Изкарах си чисто бельо, черни панталонки с виока талия и един розов топ. Косата си оставих пусната, като хванах бретона си назад с фиба, за да не ми пречи. Сложих си фон дьо тен, молив, спирала и ярко червено червило. Погледнах телефона си и осъзнах, че ми остават само десет минути преди да бие звънеца. Обух си розови обувки с лек ток, взех си раницата и излязох от стаята.

{....}

"Аш, сега влизам в училище." -изпратих му съобщението и зачаках да ми отговори.

"Какво имаш първия час?"

"Математика."

"Знаеш ли къде се намира кабинета по математика?"

"Казаха ми, че е на първия етаж в края на коридора."

"Е, значи знаеш, няма нужда да идвам. Като ти свършат часовете ми пиши. Сигурно ще се прибираме заедно."

"Ок." -изпратих съощението и тъкмо заключвах телефона си, когато усетих силна болка в краката и лактите. Бях се спънала в нещо. Или някой ме беше спънал? Обърнах се и видях няколко момчета, които ми се смееха, но погледа ми се спря на най-високото от тях, което сгъваше крака си. Явно той ме бе спънал? Изправих се и тръгнах към тях. Направи две малки стъпки и застанах пред най-високото момче. Той беше с мръсно-руса коса, която бе вдигнал нагоре, татуйровки шареха ръцете и врата му. Имаше хубави сини очи и обеца на долната си устна, с която в момента си играеше. Чакай малко има татуйровки и обеца на долната си устна?

-Какво, да не би да ме удариш? -той се замся по-силно изкарвайки ме от мислите ми. В първия момент не можех да асимилирам думите му, но след това видях, че съм стиснала ръцете си в юмруци.

-Спокойно, няма да си хабя силите заради теб. -въздъхнах. -Защо ме спъна?

-Не съм те спънал аз, ти се спъна сама. -той се засмя. -Другия път бъди по-внимателна! -намигна ми.