Chapter 14

1K 92 44
                                    

Едно последно стъпало ме делеше от хола. Преди да го прекося се огледах, в опит да намеря момчетата, защото повечето хора тук бяха непознати за мен.
Онова момче, което е награбило няколко кутии с пица, не е ли Майкъл? -подсъзнанието ми мислено посочи момчето в далечината.
Да, той е. -отговорих. Сега въпроса е, как ще се добера до него?
Който ти се изпречи на пътя -бутай го. -то си представи гледката и се усмихна самодоволно.
Прекосих стъпалото и вече се узовах в хола, само за да бъда бутната от някакво високо момче с черна коса вдигната на перчем.

-Ей, внимавай къде ходиш! -извиках насреща му.

-И на мен ми е приятно... -усетих иронията в гласа му. -Казвам се Брат!

-Не съм те питала! -казах.

-Да, но щеше да го направиш.

-Не, нямаше! -отговорих.

-Да, щеше!

-Не, напротив, нямаше..

-А, ти как се казваш, инатлив задник? -попита ме той с цялата си наглост, а аз не отговорих. -Отговори ми!

-Трябва да го направя, защото....? -запитах неразбиращо и в същото време с мазна усмивка. Обичах да дразня хората, това ми беше като навик!

-Защото трябва да знам кой чукам. -намигна ми той, приближавайки се към мен, а аз останах с отворена уста. Преди да се усетя той вече бе наврял езика си в гърлото ми, а най-учудващото беше, че аз му бях позволила. Той се отдели от мен, а аз използвах възможността, за да стоваря ръката си върху буза му. След това свое движение продължих по пътя, по който бях теъгнала, а от негова страна дочух едно 'Ще си платиш, малка кучко.' Избутах няколко човека, които ми попречиха да мина и най-накрая се узовах в кухнята. Видях черната коса на Майкъл и се приближих към него.

-Хей, Майкъл. -побутнах го леко по рамото, защото в момента бе зяпнал в пицата и в нищо друго.

-Какво? -той измрънка недоволно и вдигна погледа си нагоре, към мен. Остана с отворена уста. Можех да видя пломбите му.
Добре, че нямаше смляна храна в устата си, защото щях да повърна! -подсъзнанието ми се обади. Разтърсих глава.

-Какво, прекалено много грим или....? -попитах, може би леко притеснено.

-Прекалено много красота. -изкикоти се той, намигайки ми. Усетих как кръвта се покачва към лицето ми.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Sep 05, 2015 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Ass • l.h | lrhWhere stories live. Discover now