Ass • l.h | lrh

Chapter 12

-Пристигнахме, bitches! -изхили се Аштън, изкарвайки ме от мислите и тропна по волана.

Сложих чантата на рамото си, отворих вратата, излязох и я затворих. Тръгнах към входа на училището, само за да бъда спряна от гласа на братовчед си.

-Какво има? -завъртях очи и се върнах обратно при него.

-Изчакай ме. -каза той, оправяйки колана на дънките си.

-Имам работа. -изпуфтях. Не стига, че съм нервна, а той ме нервира още повече.

-О, брато. -някакво момче дойде до Аш. -Коя е красавицата? -той погледна към мен с лаком поглед.

-Ако я докоснеш ще ти счупя ръчичките! -къдрокосият ми братовчед скри тръпчинките си. -Това е братовчедка ми. -той натърти на последните две думи.

-Аха, ясно. -момчето провлачи едва-едва. -Ще се видим на партито.

-До после. -измрънка Аш. -Ти Холи, ще ме изчакаш тук докато аз намеря Люк. -той ме погледна, а аз се намръщих. -Или предпочиташ заедно да намерим Люк? -продължи той.

-Предпочитам да не правя и двете неща. -измрънках раздразнено.

-Ясно, значи идваш с мен да намерим Люк. -той ми ме хвана за ръката и ме задърпа на някъде.

-Какво ти става, Аштън?! -извиках, опитвайки да освободя ръката си от неговата. -Пусни ме!

-После ще ти кажа какво ми става! -каза той. -Просто въри!

-Няма! -спрях се, заради това мое движение Аш също се спря. -Докато не ми кажеш, няма да мръдна от тук.

-Оф, не мога да се разправям с теб! Прави каквото искаш! -той пусна ръката ми рязко и продължи в посоката, по която бе тръгнал.
Какво беше това? -подсъзнанието ми не доумяваше какво се случва.
И аз незнам, днеска всички са кисели. -отговорих му.

Загледах се в краката и усетих, как някой се сблъска в мен.

-Ей, внимавай! -изсъсках насреща му, но все още не бях вдигнала главата си, за да видя кой бе този човек.

-По-спокойно Холи. -вдигнах главата си, усмихвайки се.
Това е Майкъл, не скачай на бой веднага. -подсъзнанието ми се изкикоти.

-Майкъл а-аз съжа-лявам. -казха.

-Няма нищо. -усмихна се той. -Да не би Господин големи къдрици да те е ядосал?