Ass • l.h | lrh

Chapter 6

-Моля?! -Аш извика. Гласът му беше гневен. Обърнах се към него и тъкмо щях да почна да говоря, но Господин сини очи ме прекъсна. Стрелнах го с поглед и.... О, Боже! За малко не припаднах. Той беше без дънки. Моментално забих поглед в земята, с цел да спра да го гледам, но честно казано, не знаех колко ще издържа. Холанд, какви ги говориш? -подсъзнанието ми за малко не припадна. То беше право. Какви ги говоря?!

-Каквото чу Аш. -рускосия въздъхна. -Без да исках я ударих с лакътя си. -той продължи. Какво? Той честно ли си мисли, че ще мине с тази лъжа? -в момента подсъзнанието ми се превиваше от смях.

-И как така я удари точно по врата? -попита къдокосият ми братовчед.

-Ами и аз незнам.. -каза Люк.

-Аха, значи незнаеш. -Аш скръсти ръце пред гърдите си, след което се обърна към мен. -А ти знаеш ли, как Люк те е 'ударил' точно по врата? -изтръпнах. Край, мъртва съм!

-А-з е-м-и т-а-кова... -незнаех какво да кажа.

-Просто я ударх. Защо превръщаш това в скандал? Неискам да се караме още от сутринтта. -Люк измрънка.

-Ще ти задам само един единствен въпрос, скъпи мой приятелю. -Аш се ухили леко. -Лакътя има ли зъби? -с рускокоското замръзнахме. Спогледахме се набързо.

-Ъ-ъм.... -той започна колебливо, но зеленоокият ми братовчед го прекъсна със смеха си, след което излезе от банята, оставяйки мен и Люк с почервенели от срам лица. -Харесаха ли ти забавленията от снощи? Може да ги повторим. Само кажи кога и къде. -и....надменния идиот се завърна.

-Махай се! -сопнах му се.

-Ами ако неискам? -попита той и се приближи към мен.

-Ако неискаш ти, аз ще се махна. -казах опитвайки се да мина покрай него.

-Ами ако направя така. -за няма и няколко секунди стоях между студената стена и горещото тяло на Люк. -Дали ще можеш да се махнеш? -прошепна той в ухото ми. Колкото и да неисках трябваше да се махна от него, защото иначе щях да направя многоо голяма грешка.

-Да. -казах и го избута. Побягнах към изхода на банята, само за да бъда хваната от Люк. Той отново ме притисна към стената, само че този път бях с лице към нея.

-Знаеш ли в момента колко много искам да те напляскам по дупето? -той се засмя леко, карайки цялото ми тяло да настръхне. Изпищях когато захапа извивката на врата ми. Бях сигурна, че е пуснал кръв.