Ass • l.h | lrh

Chapter 8

-Какво по дяволите правиш в моята къща? -Люк изсъска срещу Дилан. Изпуснах две от чашите на плота, но за щастие не се счупиха. Побиха ме тръпки. Защо винаги ставаше така?

Искаш ли да ти кажа 'защо'? -подсъзнанието ми се ухили на среща. Ратърсих леко глвата си, в опит да го прогоня, и се съсредоточих върху факта, че човека, който в момента ми е по-противен от... -е, няма някой който да ми е толкова противен- стои в кухнята и се заяжда с момчето, с което имам среща.

-Престани, ако обичаш! Поне един път не се заяждай. Не ти ли беше достатъчно заяждането от преди малко, ами сега пак? -попитах ядосано, а в отговор получих хилене от негова страна.

-Мила, знаеш ли, сладка си когато си ядосана? -той продълаваше да се хили. Пренебрегнах думите му и завъртях глава към Дилан.

-Искаш ли да отидем в стаята ми? -той кимна, а аз се усмихнах. Ехидна усмивка. Исках да докажа на Люк, че не ми пука от неговите думи. Взех чашата си с кола и се запътих към изхода на кухнята. Момчето ме последва. -Коя е любимата ти група? -попитах докато изкачвахме стълбите.

-Ами All time low и Green day, но ще трябва да кажа All time low. -отговори Дилан.

-Няма начин! -изкрещях от изненада. -Моята също! -усмихнах се широко.

-И моята. -Люк се изхили. Обърнах се и го съзрях, долу, канещ се да довлече задника си при нас. Усмивката ми се стопи.

-Теб никой не те пита! -казах ядно.

-Мога.... -Люк бе прекъснат от телефона на Дилан, който звънна.

-Е сега се връщам. -каза той и се отдалечи малко от мен. Продължих да изкачвам стълбите, но бях най-нахално спряна от русия идиот, който се изпречи на пътя ми.

-Какво искаш? -въздъхнах силно.

-Довечера ще ти покажа. -той кимна и се запъти към стаята си.

Какво, дявол го е взел, означава "довечера ще ти покажа"?! -запитах подсъзнанието си.
Предполагам, че има в предвид нещо свързано със секс. -отговори то, с перверзна си усмивка. Дори ме хващаше гнус само като си помисля за това.

-А-аз трябва д-да тръгвам! -каза Дилън, който ме изкара от мислите ми. И добре че! На лицето му се бе наместило притеснение.

-Има ли някакъв проблем? -попитах мило.

-Не, просто трябва да се прибирам. -той се доближи до мен и..... О, Боже! Сля устните ни. Тези твърди и розови устни. Целувката ни беше нежна, страстна и в същото време изпепеляваща. -Ще се видим утре. -каза той като се отделихме един от друг.