Ass • l.h | lrh

Chapter 5

-Какво по дяволите става тук? -от другата страна на коридора се чу сънения глас на Майкъл. Изтръпнах. Моментално се отделих от Люк, подпирайки глава на вратата. Чернокоското се приближи към нас, само за да срещнем погледите си. Завъртях леко главата си към тази на Люк и го погледнах. На лицето му имаше самодоволна усмивка, докато моето беше почервеняло от срам и в същото време от яд. Чернокоското скърсти ръце пред гърдите си, поклайщаки глава в знак някой от двама ни да почне да говори. Аз нямаше да кажа нищо, защото и аз незнам какво се случи току-що. -Браво, браво! Спретнахте такова хубаво представление, само, за да помислим, че наистина се мразите, а то какво наистина се оказа?

-Н-е е т-ова.... -започнах заеквайки, но русокоското ме прекъсна.

-Да, прав си, Майкъл! Всъщност ние с Холанд се харесваме. -Какво? -подсъзнанието ми беше на път да припадне. -Нали такъв отговор очакваше? Ето получи го! Сега, ако обичаш си разкарай нинджа-боксерките от тук. -Люк звучеше толкова сериозно, че ако не знаех каква всъщност е истината, бих му повярвала. Халанд, осъзнай се! Люк се опитва да те уплете в мрежите си! Реагирай по дяволите! -посъзнанието ми изкрещя в главата. И добре, че беше то, иначе щях да прдължавам да стоя безучастно, слушайки как русия идиот изговаря толкова лъжи. Обърнах се към него, присвих очи, стоварвайки ръката си върху лявата му буза.

-Копеле. -извиках, след което се обърнах към чернокосото момче, което стоеше срещу нас, гледайки ни втренчено. -Това, което Люк каза е... -той сложи ръката си на устата ми, отваряйки вратата, след което ме вкара вътре и я затръшна под носа на Майкъл. -Нещастник! Идиот! -започнах да викам още по-силно. -Какво ти става, за какво беше тази сцена? -скръстих ръце пред гърдите си и започнах да обикалям в кръг, чакайки Люк да почне да говори, но той така и не започваше. Тишината ме влудяваше, затова я прекъснах. -Слушай ме много внимателно! Искам да си завлечеш русия перчем при Майкъл и да му обясниш всичко, иначе ще вдигна къщата във въздуха. Обещавам ти! -казах с треперещ от яд глас. -Разбра ли ме? -извиках, а Люк просто стоеше накрая на леглото и ме гледаше.

-Харесвам тази твоя 'командваща' страна. -засмя се той.

-Не ми пука каво харесваш! -отговорих сухо. -Сега направи това, което ти казах, иначе ще стане страшно! -най-накрая той си вдигна задника от леглото и дойде при мен, само за да стисне силно предмишниците ми.