Ass • l.h | lrh

Chapter 3

-Тя какво? -Люк се завъртя на пети към чернокоското. -Кажи ми, че се базикаш?

-Слушай какво Люк. -започнах с доста твърд тон. -Първо -не съм ти направила нищо, за да се държиш така с мен. Второ -ако съм ти толкова противна, просто не ми объщай внимание и готово. Трето -дошла съм тук, за да завърша единадесети клас и да видя Аш, не да се занимавам с такъв задник като теб....

-Охо, Аш окроти братовчедка си. -русокоското се засмя, а аз позеленях от яд. -Така сега и ти ме чуй, малка дрисло. Чакай малко, той "малка дрисло" ли ме нарече? Та ние сме на една възраст. Внимавай какъв тон ми държиш в моята къща..

-Нашата. -Кал се изкашля.

-В моята къща. -Люк наблегна на 'моята'. -С удоволствие няма да ти обръщам внимание. И на последно място незнам дали аз съм задник, но твоя определено ми допада.

-Люк! -извика Аш. -Ела да поговорим!

-Защо да говорим? -Люк въздъхна. -Ние вече се разбрахме с братовчедка ти. -усмихна се мазно.

-Това ако го наричаш 'разбиране'. -Аш продължаваше да вика. -Довлечи си белия задник в хола!

-Идвам. -Люк завъртя очи. -Престани да се държиш като майка ми. -каза. -Всичко стана заради теб, секси задник. -той прошепна в ухото ми. За какъв се мисли този? И защо точно на мен? Защо точно този, който ме спъна се оказа едно от момчетата, с които ще живея една година?

-Гладна ли си? -попита ме Майкъл изкарвайки ме от мислите ми.

-Не. -казах. -Ако искате мога да ви направя нещо за ядене? -предложих.

-Да. -Кал подскочи. -Без това не ми се ядеше пица....отново. -погледна към чернокосия си приятел, а той се засмя.

-Какво искате? -попитах.

-Ъм....спагети. -Майкъл извика поглеждайки към Калъм, който кимна.

-Добре. -казах. -Отивам да се преоблека и идвам. През това време бъдете така добри да ми изкарате необходимите придукти. -спрях за момент. -Нали знаете какви са необходимите продукти за спагети? -попитах колебливо като гледах ту в очите на единя, ту в очите на другия.

-Да. -каза Калъм и се запъти към хладилни.

-За толкова тъпи ли ни имаш? -Майкъл направи тъжна физиономия.

-Много ясно, че не. -казах . -Просто попитах, за да бъда сигурна. -усмихнах му се.

-Добре. -каза той. -Слизай по-бързо.