Ass • l.h | lrh

Chapter 4

-Той какво? -Аш и Люк извикаха в един глас. Разбирам, защо Аш вика, но не мога да разбера, защо Люк също го прави.

-Покани ме да се разходим. -повторих тихо, като не спирах да гледам в очите на братовчед си. А колко до надменния господин -не ми пукаше особено какво мисли той. -Има ли някакъв проблем?

-Не, разбира се, че няма. Просто се учудих. Познавате се едва от няколко часа, а той вече те е поканил да излезете. -лека усмивка се появи на лицето на Аш. След няколко секунди той отвори устата си, но русокосият му приятел го прекъсна, още преди да е успял да каже нещо.

-Аш, ти наистина ли ще й позволиш да излезне с някакъв смотаняк, който въобще не познаваш? -гласа на Люк изпълваше цялата стая. Нещастник. -помислих си.

-Да. -отговори той съвсем спокойно. Много се изненадах от краткия му и ясен отговор. Ехидна усмивка се появи на лицето ми. Люк позеленял от яд -явно не очакваше точно такъв отговор- се обърна към мен.

-Това, че Аш ти позволява да излезнеш с Дилан, не означава, че аз Калъм и Майкъл също ти позволяваме. -процеди той през зъби.

-До колко знам, съм достатъчно голяма, за да взимам решенията си сама. -викнах цялото си самообладание, опитвайки се да прикрия яроста, която лъхаше от всичките ми пори. Преди да успея да кажа нещо, двете момчета, които седяха зад мен проговориха.

-Аз нямам против да излезнат. -отбеляза чернокоското.

-Аз също. -каза Кал. Честно казано дори и да не ми бяха позволили, аз пак щях да изляза с Дилан. Да, тяхното мнение имаше значение за мен, но не чак до такава степен, че да позволя да ме контролират. Аз не позволявам на Аш, който ми е братовчед, пък камо ли на две момчета, които познавам едва от два дни.

-Така значи нямате против. -русокоското ги изгледа с присвити очи. -Е, аз имам, а щом имам против, означава, че няма да ходиш никъде. -след тези негови думи избухнах в непринуден смях. -Нещо смешно ли казах?

-Сега много внимателно ме чуй, Люк. Аз съм този, който до някаква степен може да й казва какво да прави. -Аш се обърна към приятеля си. -Ако иска да излезне на среща с Дилан -ще излезне, и нито ти или който и да е друг може да промени решението й.

-Добре. -въздъхна рускоското. -Престани да ми мрънкаш на главата.

-Сега вече може ли да ядем? -попита Майкъл.