Ass • l.h | lrh

Chapter 9

Събудих се от силното тропане на вратата.

-Който и да си, махай се! -извиках все още сънено, но уви тропането така и не спираше. Станах от леглото и се запътих към вратата, след което я отворих, само за да видя ухиления до уши Майкъл. -Ти разбираш ли от дума?! -извиках, а чернокосото момче остана с отворено уста.
Защо стои така? -запитах подсъзнанието си неразбиращо.
Може би, зашото си само по бикини и сутиен, драга. -отговори ми.
Думите му ми дойдаха като гръм от ясно небе. Моментално кръвта се качи на лицето ми. Хванах вратата и тъкмо щях да я затворя, но ръката на Майкъл ме спря.

-Идваш с мен, Холи! -той се ухили, след като се съвзе от транса, в който бе изпаднал.

-Никъде няма да ходя докато не се облека. -извиках нервно, като в същия момент опитвах да прикрия някаква част от тялото си, с ръце. -А сега, ако обичаш изчезвай! -той не обърна никакво внимание на думите ми, само пристъпи към мен и ме метна на рамото си.

-Пусни ме! -изпищях, докато той слизаше по стълбите.

-Няма. -той се изсмя, а аз в същото време барабаних с ръце по гърба му.

-Само да стъпя на земята е свършено с теб, Майкъл Гордан Клифорд! -казах ядосано.

-Скоро няма да стъпиш на земята, Родън. -той се подсмихна леко, а аз въздъхнах.

-Да, обаче все някога ще ме пуснеш, надявам се няма да ме държи постоянно, и тогава му мисли. -извиках и в същия момент забелязах, че се намираме на двора, къде бяха Аш, Калъм и.... О, мамка му! Люк.
Хаха, представи си какво ще стане като Люк те види, а ти си само по бельо. -подсъзнанието ми си представи картинката. Мога да ти пожелая само късмет.
Млъквай, не ми е до теб сега!
Майкъл ме изкара от мислите ми като се затича на някъде, заедно с мен. И в следващия момент бях настръхнала -от допира на студената вода, от басейна, с горещата ми кожа- и мокра до кости. Излязох на повърхността, за да си поема въздух, а от картинката, която видях срещу себе си, настръхнах още повече -Люк събличаше тениската си, разголвайки плоският си корем и татуйровките, които се шареха около вратът му и надолу.

-И ние идваме. -засмяха се Аштън и Калъм, след което скочиха при нас, изкарвайки ме от малкото ми балонче, в което Лукас бе съвършен.

-Люк, добре си си свършил работата. -в първия момент не можах да разбера думите на чернокожото момче, което се провикна, но после загрях.