Събудих се от силен шум, идващ от коридора. Опитах да го игнонирам, но не се получи, защото със всяка изминала секунда той се увеличаваше. Махнах завивката от тялото си, ствайки от леглото, но това не беше особено добра идея, защото веднагически настръхнах. Имах чувството че е минус двадесет градуса. Обух си пантофките с форма на еднорог -не ме съдете, падам си детски гъз- и се запътих към вратата, едвам гледаща, поради простата причина, че клепачите ми не искаха да се отворят напълно. Открехнах вратата съвсем леко, подадох си главата през малкото разстояние, но там нямаше никой, а досадните звуци не спираха. Отворих я по-широко, за да мога да мина и застанах пред нея. Започнах да вървя бавно, с много малки крачици, следвайки източника на тези звуци. Гледах към краката си и изведнъж усетих как челото ми се сблъска с твърда повърхност. Вдигнах ръката си, поставяйки я на него и започнах да разстривам удареното място, в опит да утоля болката си. Вдигнах погледа си, за да видя в какво се бях ударила и не останах много удовлетворена, защото това бе вратата на Люк. След секунда се усъзнах. Разбрах, че звуците всъщност идваха от неговата стая.
Май не беше много добра идея ти и той да сте на един етаж. -подсъзнанието ми се прозя сънено.
Колкото и да не ми се искаше да го виждам точно сега, нямах друг избор, освен да почукам на вратата -като културните хора - и да му кажа да кажа да спре, или поне да намали шума. Вдигнах ръката си и допрях кокалчетата до вратата. Отново. Без резултат. Пробвах отново, но пак нищо. Ядосах се. Хванах дръжката, натискайки надолу и отворих вратата, само за да видя Люк върху някакво момиче.
Ил..... -подсъзнанието ми бе на път да повърне.
Определено това не е най-хубавото нещо, което искам да видя в два през ноща!
Русокосото момче извъртя главата си към мен, а аз моментално затворих вратата, изтичах до моятата стая и се пъхнах под завивките.
И искаш с това гнусливо същесвто да сме приятели? -запитах подсъзнанието си.
Ами вече се колебая... -отговори то.
Тряскането на вратата ме изкара от мислите ми. Стеснах се.
-Защо не заключваш, Холанд?! -стоварих дланта си по челото, забравяйки, че някой неканен е влязъл в стаята ми. Махнах завивката и тъкмо щях да започна да протестирам, но човека пред мен ме изненада. Люк? Стъписах се в първия момент, но се усъзнах и заговорих.
-Защо си в стята ми? -попитах оттегчено.
-И аз трябва да попитам същия въпрос. Каква работа имаше в стаята ми и то без да почукаш?
YOU ARE READING
Ass • l.h | lrh
Random-Аш, наистина я харесвам. -Люк каза и дръпна от цигарата си. -Не мога да си я избия от главата. -Люк, не я харесваш. -въздъхна Аш. -Ти не харесваш никой. -Преди да я среща не харесвах никой, но сегаа.....сега е различно. -момчето с русата коса заби...
