Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Излъга ме..

След киното се разхождахме в парка. Всичко беше толкова красиво и спокойно. Навсякъде имаше сняг.
-Хайде да направим снежен човек.- предложи Дари.
-Страхотна идея.
-Хаххаха- Дари ме уцели със снежна топка.
-Сега ще ти го върна.-зясмях се.
Започнахме да се гоним и да си играем в снега като деца. Направихме си и много снимки В крайна сметка и двете бяхме изморени и мокри до кости. Легнахме на снега и загледахме небето.
-Колко е красиво.-възхити се тя.
-Не колкото теб...
-Какво?- тя ме погледна изненадано.
-Не нищо. Хайде да ставаме, че ще замръзнем.
-Дай ръка. -помоли ме тя.
Помогнах ѝ да стане и си тръгнахме.

Прибрах се и отново последва скандал. Дори не знам за какво. Подяволите! Писна ми от родителите ми. Понякога искам просто да избягам и никога повече да не се върна вкъщи...
Легнах и започнах да си мисля за Дари, и за днешния ден. Колко беше красива със снежинките в косата, колко нежна бе ръката ѝ, когато я хванах, за да ѝ помогна да стане, колко топъл беше погледът ѝ, колко лъчезарна усмивката имаше... Тя бе моят Ангел. Ангелът, в когото се влюбих от пръв поглед. Моят Ангел...
Заспала съм. Сутринта се събудих с мисълта да нея. Дали беше станала? Имаше само един начин да разбера.
-Ало, Дари. Нали не те събудих?
-Спокойно Крис станах отдавна.
-Радвам се. Знаеш ли, днес на центъра има Street dance състезание може да отидем да погледаме.
-Съжалявам няма да мога. Трябва да уча.
-Разбирам. Няма проблем.

Странно по какво толкова ще учи. Все пак срочните ѝ оценки вече са оформени. Сигурно цял ден няма да вдигне глава от учебниците... В този момент ми хрумна идеята да я изненадам като се появя на вратата ѝ. Тогава нямаше начин да ми откаже да излезем. Макар че улиците бяха като ски писти, успях да стигна до блока ѝ без произшествия. Завих зад ъгъла и я видях. Беше пред входа. Тъкмо щях да я повикам и тогава... Едно момче се приближи към нея и я прегърна. А след това двамата влязоха във входа. Останах шокирана. Не можех да повярвам... Нали щеше да учи, излъга ме... Но аз съм глупачката, защото мислех, че между нас може да се получи нещо. Тя е интелигентно и красиво момиче разбира се, че ще си има гадже- момче. Бях съсипана. Отидох до най близкия магазин и си купих шише водка. Седнах на една пейка и започнах да плача. Странно, не помня от кога не бях плакала. Гледах нашите снимките и пиех в продължение на часове. Стана тъмно, алкохола в шишето свърши, но мъката-не. Станах и тръгнах към блока на Дари. У тях светеше. Тогава телефонът ми звънна.
-Хей, Крис какво правиш?
-Страдам...
-Добре ли си? Да не си пила?
-И така да е, какво? Теб не те интересува. Нали?
-Не говори така. Кажи къде си и ще дойда.
-В Ада съм. - изкрещях.
Тя ме чу и погледна през прозореца. Слезе и дойде до мен.
-Хайде качи се с мен горе. Тук ще замръзнеш.
-Нека замръзна. Не ми пука.
Тя ме прегърна през рамо и ме качи горе. Сложи ме да легна на дивана и седна до мен.
-Защо си в това състояние? - попита тя.
-Харесвам един човек. Но между нас нищо не може да се случи. Приятели сме, но дотам. Когато видя този човек, искам да го прегърна. За една негова усмивка, бих дала живота си. Но въпреки всичко, за този човек аз съм просто приятел. А любовта между нас е невъзможна. Защо ли? Защото човекът когото обичам, обича друг човек... Но аз нямам намерение да се опитвам да ги разделя. Искам само човекът, в когото съм влюбена да е щастлив, макар и с цената на моето нещастие.....