Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Изгубих Я, може би завинаги...

Въртях се цяла нощ. Не можех да заспя изобщо. Трябваше ми въздух, наметнах суичърът си и излязох. Навън цареше гробна тишина. Небето беше мрачно. Сложих качулката, пъхнах ръцете си в джобовете и тръгнах нанякъде. Стъпките ми отекваха по пустите улици...
Озовах се в парка. Видях едно високо дърво и реших да се кача. Обичах да стоя нависоко. Сякаш, когато бях далеч от земята, бях далеч и от проблемите. Понечих да се покатеря, но чух някой да казва:
-Любовни проблеми?
Останах напълно изненадана, все пак мислех, че съм сама тук. Но бях сгрешила. На близката пейка седеше някакво момче. Не можех да видя лицето му, но почти веднага различих бутилката в ръцете му.
-Може да се каже...-отговорих.
-Искаш ли?-той вдигна бутилката.
Кимнах, макара че едва ли можеше да ме види, а след това седнах до него.
-Защо трябва да е толкова трудно с момичетата?-той отпи от спиртната напитка, а после ми я подаде.
-Говори ми...-също отпих и веднага разпознах спиртният вкус в устатата си-водка.-Какво си направил?
-Не съм сигурен. Бях на парти, пиене, наркотици... Не помня какво съм правил или вземал, но сутринта се събудих до някакво момиче. А аз имам приятелка, обичам я страшно много и...
-Познато ми е...😞
-Ами ти? Какво си направила?
-Предадох момичето, което обичам.-въздъхнах.
Той не каза нищо, просто ми подаде бутилката. Настана тишина. Просто стояхме там, двама непознати, които искаха да удавят проблемите си в алкохол.

Мина час, час и половина... Алкохолът свърши, но проблемите не. В главата ми кънтяха думите на Рая: "ЩЕ ВИ РАЗДЕЛЯ. ОБЕЩАВАМ!"
Явно сгреших, чистият въздух не ми се отрази никак добре.
-Аз тръгвам.-казах на момчето, чието име така и не научих.
-Чао и късмет.
-Благодаря и на теб.-казах и поех към вкъщи.

Прибрах се и пак си легнах. Но отново същото безсъние. След дълго въртене реших да отида в кухнята и да проверя дали няма някакви хапчета за сън. Мразя лекарствата, а и комбинацията от алкохола, който изпих и хапчето можеше да се окаже взривоопасна. Но кога ли съм слушала вътрешният си глас? Намерих лекарствата и започнах да търся... Бинго! Извадих блистера и взех едно хапче.
-Какъв ужасен вкус по дяволите.-направих онази физиономия, която човек прави, когато яде лимон. Но това определено беше по-гадно.

А сега драги читатели се оттеглям в покоите си, за да се обвинявам що за глупачка съм...

Събудих се от дрънченето на ключовете. Майка ми излизаше. Йес! Скочих от леглото и се преоблякох. След като се уверих, че майка ми наистина вече я нямаше, излязох, за да напазарувам.
Мислех си, че още е рано, но уви часовникът беше на друго мнение.
Магазинът вече беше пълен с хора, а от шесте каси, работеха само две.
Прекрасно начало на деня😏. Още с влизането се насочих към алкохолът. Но този път, целта ми не беше да се напия, исках да взема хубаво червено вино за довечера. До тук добре, но трябва и да има нещо за хапване. Понеже си нямам представа от готвене, реших да направя справка с най-полезното нещо създавано някога от човека, а именно-Интернет. Воала! Лазаня с кайма и сос Бешамел. Звучи прекрасно, но какво ли щеше да се получи? Все пак реших да опитам. Взех необходимите продукти и отидох на касата. Минаха повече от 20 минути преди да дойде моят ред. Поне докато чаках проверих рецептата. Ще ми трябва ОГРОМЕН късмет, за да се справя с тази лазаня.