Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Прегърнах я и времето сякаш спря...

Отворих очи и веднага осъзнах, че съм в дома на Дари. Навън още беше тъмно. Станах и усетих, че имам ужасно гловоболие, после видях Дари, беше заспала на стола.
-Няма да я преместя. Нека ѝ е зле. - помислих си и тръгнах към входната врата. Но спрях...
-Мамка му! Обичам я!- обърнах се и и отидох до нея. Изглеждаше така невинна... Взех я на ръце и я заведох в нейната стая. Сложих я на леглото и после се разплаках. Вървях по тъмните и пусти улици и плачех. Плачех, защото все още я обичах, независимо какво видях. Прибрах се, преоблякох се и взех раницата си. Първи час имах математика. И без това нищо не разбирах поне щях да се наспя.
Влязох в кабинета и видях Дари. Но този път не седнах до нея, а на съседната редица. Часът беше дълъг и скучен. А в тетрадката си не написах нищо освен ''Обичам те и ще се боря за теб''.
-Кристина да излезе на дъската.
-Какъв късмет само.- казах си под носа. Тъкмо станах и звънецът ме спаси. Побързах да изляза от стаята. Знаех, че ако остана Дари ще започне да ме пита защо не съм седнала до нея. А аз нямаше как да ѝ кажа: ''Защото съм лудо влюбена в теб, но ти ме нарани без дори да подозираш.'' Чух приближаващи се стъпки.
-Защо ме избягваш? -попита Дари.
-Не те избягвам.
-Така ли!? Тогава защо не ме поглеждаш?
-Дари, моля те не ми говори. Ядосана съм и ще си го изкарам на теб. Просто стой далеч от мен.
-Добре ще те оставя. Но ако искаш да поговориш с някого, аз съм насреща.
Вторият ни час бе физическо. Отидох в съблекалнята и си оставих раницата. А след това излязох. Само след секунда дойдоха Барбитата и влязоха, за да се преоблекат. Нямах никакво намерение да стоя при тях и отидох в салона. Госпожата вече беше строила класа и им казваше какво ще правим днес. Оказа се, че може да играем на каквото си поискаме. Аз взех една баскетболна топка и започнах да мятам по коша. Барбитата седнаха на пейката и започнаха да клюкарстват, а момчетата играеха футбол.
-Може ли да играя с теб?- отново нейният ангелски глас.
-Щом искаш, добре.
Започнахме да играем... И изведнъж една топка удари Дари в главата. Тя се залюля и падна. Инстинктивно се втурнах към нея.
-Дари, чуваш ли ме? Добре ли си?
-Крис?
-Да аз съм. Тук съм спокойно.
-Хахахаха как я фрасна само.-каза някой от момчетата.
-Кой го направи?- изкрещях аз.
-Аз бях и какво. - отговори Денис. Той е един лигльо,който си мисли, че всичко му е позволено, защото родителите му са богати.
-И какво ли? Ей сега ще ти покажа.
Не можех да се контролирам. Отидох при него и го ударих в лицето. После още един път и още, и още.. Приятелите му започнаха да ме дърпат, но аз не спирах. Накрая цялото му лице беше в кръв. Застанах над него и казах:
-А сега, ако ти стиска можеш да се оплачеш на госпожата, че момиче те е подредило така. След това се върнах при Дари и ѝ помогнах да отиде до медицинската сестра.
-Какво се е случило момичета?- попита сестрата.
-Приятелката ми беше ударена с топка в главата.
-Разбирам. Как се казваш?
-Дарина.
-Добре Дарина. Вие ли ти се свят?
-Малко.
-Това не е хубаво. Трябва да отидеш в болница, защото може да имаш сътресение на мозъка. Ще извикам линейка.
-Крис ще дойдеш ли с мен?
-Разбира се Дари, не бих те оставила.
В болницата ѝ направиха куп изследвания и казаха, че трябва да остане за няколко дни. Телефонът ѝ остана в мен и аз реших да се обадя на майка ѝ, за да знае за случилото се. Жената се притесни много и след половин час дойде в болницата. Там се запознах с нея. Сега разбирам от кого Дари е наследила красотата си. Приличаха си доста. Някой почука на вратата.
-Влез. -каза Дари. Обърнах се и видях момчето, с което тя се прегръщаше пред входа. Отново се вбесих.
-Нека ви запозная.- каза Дари.
-Крис, това е Томас, моят най-добър приятел и помощник по математика.
-Томас, това е Кристина, момичето, за което ти говорех.
-Приятно ми е да се запознаем. - казах и подадох ръката си.
-И на мен ми е приятно.- отговори Томас и стистна ръката ми.
-Имам малко работа. Ще дойда после. - помахах на Дари и излязох. Каква глупачка съм само. Как можах да се усъмня в нея. Сега трябва да се извиня за държанието си. Влязох в един цветарски магазин и купих голям букет рози. Това бяха любимите ѝ цветя. А после се върнах в болницата. Влязох в стаята, а моят Ангел спеше. Седнах на диванчето до леглото и зачаках да се събуди.
-Здравей!- тя отвори очи.
-Здравей! Това е за теб. -подадох ѝ букета.
-Много са красиви. Благодаря ти, но нямаше нужда.
-Напротив, искам да се извиня за държанието си. Съжалявам за това, което ти наговорих сутринта и за пиянската история вчера.
-Не се притеснявай. Няма проблем. Хайде, дай прегръдка.
Прегърнах я и времето сякаш спря...