Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Hold her hand...

-Рая спри!-тичах след нея. Тя излезе отвън, а аз успях да я настигнах.-Какво си направила?
-Съжалявам, Крис...
-Ти ли се опита да убиеш Дари?-погледнах Рая в очите и попитах с привидно спокоен тон. Не знам защо го направих...
-Не, разбира си, че не. Крис, ти все още ме смяташ за чудовище, нали?-по погледът ѝ си личеше, че е невинна.
-Прекалих. Съжалявам. Просто моето момиче лежи там и...-обърнах се, за да избърша сълзите си.
-Не съжалявай, Крис. Направих много глупости, но никога не бих искала Дари да пострада. Все пак тя ми е сестра. Предлагам ти мир. Когато Дари се събуди, аз лично ще ѝ обясня за онази вечер в бара и...
Сълзите, които се опитвах да прикривам, сега се стичаха бурно по бузите ми. Рая ме прегърна:
-Тя ще се събуди Крис. Знам го.
-Не издържам. Не мога да я гледам така. Ами ако...
-Недей! Кристина, стегни се. Сестра ми има нужда от теб.-при изричането на думите "сестра ми", Рая се усмихна. Усмивката ѝ не беше лицемерна, напротив, излъчваше искрена радост.
-Добре.-избърсах сълзите си и чух Андрю да вика:
-Местят я в нормална стая.
-Какво значи това?-обърнах се към Рая.
-Значи, че е по-добре. Хайде, да отидем да я видим.-Рая говореше, но аз не можех да осмисля думите ѝ. Тя ме сграбчи за яката.-ДАРИ Е ДОБРЕ. СПАСИ СЕ!
-Добре е...-повторих с тих и несигурен глас.-Момичето ми е добре.-продължих уверено, усмихнах се широко и хукнах към стаята.
Когато стигнах видях, че докторът разговаряше с майка ѝ:
-Страшното мина. Сега чакаме да се събуди...
-Може ли да я видим?-нетърпеливо прекъснах мъжът с бялата престилка.
-Моля Ви.-добавиха Коуди и Андрю в един глас.
-Хайде докторе...-присъедини се Рая.
-Добре, добре. Можете да влезете, но не всички, а на групи.-каза строго лекарят и свъси вежди.-И все пак не прикалявайте.
-Обещаваме.-отговорихме вкупом.
Лекарят погледна нещо в жълтата папка, която носеше и тръгна нанякъде. Сложих ръка на рамото на майката на Дари и ѝ казах:
-Влез ти. Ние ще изчакаме.
Майка ѝ влезе, а аз слязох до кафето, за да си взема нещо за пиене. Изпих едно Лате и се върнах. Майка ѝ тъкмо излизаше.
-Събуди ли се?-чух да пита Коуди.
-Още не. Хайде деца, влезте и вие.
Влязохме аз, Рая, Коуди и Андрю.
-Здравей красавице.-поздравих я макар че сигурно не можеше да ме чуе.-Виж, всички сме тук. Хайде събуждай се вече. Имам толкова много неща да ти разказвам.-хванах ръката ѝ.-Дори и така пак си ангелски красива. Е, нека не те изморяваме, ще сме отвън. Обичам те, Дари.-приближих се, за да я целуна. Тогава тя стисна ръката ми.
-Дяволче?
Рая, Коуди и Андрю се разкрещяха от щастие.
-Шшшштттт.-скарах им се.-Аз съм любима. Как си?
-Боли ме всичко. Все едно ме е блъснал камион.
-Ами не си далеч от истината.-опита да се пошегува Андрю, но Коуди го сръчка.
-Хайде момчета, да кажем на майка ѝ.-Рая ми намигна и тримата излязоха.
-Не помня почти нищо. Освен, че ти се разкрещях. Съжалявам Крис.
-Замълчи. Меко казано си го заслужих. Сега си почини, защото лекарят ще се кара, че сме те изморили. После ще говорим, сладурче.-целунах я по челото и излязох.
Притеснението от лицето на майка ѝ вече беше изчезнало. Луис цъкаше нещо на телефона си , а Андрю говореше някакви глупости, които привидно забавляваха Рая, но дразнеха Коуди, който от време на време изричаше нещо от рода на "глупак" или "гадняр" и се правеше на ядосан. Напрежението, което до преди половин час, смачкваше всеки един от нас, сега отстъпи на радосттта и глупавите закачки. Не можех да повярвам колко добре се разбираха момчетата и Рая. Скоро отнякъде се появи Хана.
-Съжалявам, че не можах да дойда по-рано. Не бях в града.-каза, докато се опитваше да си поеме дъх.
-Няма проблем.-отговорих.-Всичко мина.
-Разбрах, че приятелката ви се е събудила.-каза лекарят, като през цялото време гледаше към мен и се усмихваше.-Отивам да я прегледам.