Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

"Тя е кислород..."

Тръгнахме към дома на Дари с бързи крачки. Преди малко ѝ казах, че имам план, но всъщност "план" не е думата, която определя най-добре това, което мислех да направя.

Впоследствие решихме да хванем едно такси, за да спестим време. Погледнах Дари. Беше пребледняла.
-Хей, успокой се.- хванах ръката ѝ.
-Крис, ако майка ми разбере по този начин, не мога да си представя как ще реагира.
-Спокойно...-прошепнах, а тя се сгуши в мен. Усетих ароматът ѝ... Толкова сладък, толкова любим, толкова познат, но в същото време все така загадъчен. Дали имаше нещо, което все още не знаех за този Ангел?
-За какво мислиш, Крис?
-Мисля за нас... И за това каква късметлийка съм, че те срещнах.
-Пристигнахме, момичета.-каза шофьорът.
-Заповядайте.-платих му и слязохме.

-Майка ми звъни.-каза Дари.
-Добре, вдигни ѝ и запази спокойствие.
-Да мамо, сега се прибирам. Точно пред нас съм. Добре, чао.-Тя затвори телефона. Намигнах  и ѝ направих знак да тръгва:
-Аз ще разреша проблема.

Мисли бързо, Нелсън. Идея!💡
Влязох във входа и видях  електронното табло. За мое щастие не беше заключено. Отворих го и видях куп жици и шалтери.
Ами сега? Чувствах се като току-що завършил сапьор. Най-добрият вариант беше да спра тока на целият вход. Вече беше 18:45. Времето ме притискаше, а надписът "Внимание! Високо напрежение. Опасно за живота." не ми помагаше особено. Разбира се, че е "високо напрежение" все пак връзката ни щеше да лъсне по новините. Забавното беше, че под този толкова сериозен надпис, някой беше надраскал "Той пък един живот..." Но стига съм се занимавала с глупости. Телефонът звънна.
-Крис, какво става?
-Секунда, съкровище. Едно, две или три?
-Какви ги говориш?-попита изненадано тя.
-Едно, две или три?-повторих и продължавах да се взирам в този лабиринт.
-Едно...-извика Дари.
Затворих очи и дръпнах първият шалтер. Тишина......

-Токът спря.-чу се гласът на майка ѝ от другата страна на телефона. Камък ми падна от сърцето.
-Успя, успя. Обичам те, пак ни спаси.-каза Дари.
-За мен беше удоволствие, Ангелче. А сега, ако позволиш, се прибирам, за да си отдъхна.
-Наистина заслужаваш почивка. Ако искаш, довечера да се чуем?
-Разбира се. Обичам те, бебче.
-И аз.

Прибрах се.
-От толкова стрес огладнях.-помислих си и тръгнах към хладилника. Я да видим... Супа? Странно. Майка ми по принцип не готви. Като се замисля, не съм я виждала от няколко дни, но едва ли се е променила чак толкова. Така или иначе на стомахът ми не му пукаше особено, затова извадих супата от хладилника и я сложих да се сгрее. След като похапнах обилно, легнах пред телевизора. Канал след канал, все едно и също. Каква скука... И какво да правя сега? Намерих слушалките и си пуснах музика. Започнах да размишлявам какво съм постигнала в живота.  На всяка страница от мемоарите ми, имаше по едно черно петно. Изгониха ме от старото ми училище, участвала съм в безброй сбивания, където и да се появя има поне по един човек, който ме мрази, второто ми име е "Проблем"... Но има една страница, от тези "мемоари", която ми е любима. Тя започва с думите
"Същински Ангел..." и бележи преди и след в живота ми. Промених ли се откакто срещнах този Ангел? Да, промених се... Сега има за какво да живея. Не казвам, че съм спряла да върша глупости, вероятно никога няма да спра... Но ако преди съм действала безрасъдно, сега винаги имам едно на ум. Веднъж бях прочела в една книга „Тя е кислород, водород, натрий, калций и фосфор, всички жизненоважни за нас елементи, но мога да се закълна, че в нейната сплав има и други елементи, за които никой дори не е чувал, и те я правят различна от всички други.“
"Различна от всички други"- да тя е различна. Единствено тя не се изплаши от Дявола, напротив обикна го.
Телефонът извибрира.
-Осем съобщениия от Дари?-изненадах се.
Първото:         "О"
Второто:          "Б"
Третото:          "И"
Четвъртото:  "Ч"
Петото:            "А"
Шестото:        "М"
Седмото:         "Т "
Осмото:           "Е"
На лицето ми се появи широка усмивка. Веднага ѝ се обадих.
-Луда глава. Само на луда глава като теб може да ѝ хрумне такова прекрасно нещо. :-D
-Хареса ли ти?
-Луда ли си!? Уникално е! Обичам те, Ангелче.
-Колко ме обичаш?
-Виждам хиляди усмивки, но само твоята ме кара да се усмихна истински. Виждам хиляди очи, но само твоите ме карат да потъна. Прегръщам много хора, но само твоята прегръдка, кара сърцето ми да бие толкова силно...