Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Дяволче, ти да не спиш?

Прибрах се и побързах да видя дали няма някой нов, който се е присъединил. Оооо да... Вече бяхме повече от 40 човека. Всеки от нас имаше различна история. От хора, на които им се подиграват, че изглеждат като зубари, хора, които не ходят с най-скъпите парцалки или телефони, хора, които имат сходна история с нашата, до хора, които просто смятат целият този училищен тормоз за пълна глупост. Започнах да получавам съобщения от тези хора. Едно от тях беше:
"Здравей, Кристина. Аз съм от твоето училище. Казвам се Коуди. Вашата любов с Дарина ми даде смелост да призная чувствата си на момчето, което обичам. Той също учи в нашето училище. Но в клас с него сме ''само приятери''... Отдавна знам за омразата на г-жа Стефанова към хората с различна сексуална ориентация и бих искал да ти помогна."
След като прочетох това написах в групата:
"Здравейте приятели,
Бих искала да ви поканя утре в кафене "The dark", за да обсъдим проблемите си и начините, по които да ги разрешим."
Погледнах часовника си. Кога по дяволите стана 23:35.
Загасих телевизора, който работеше цяла вече, незнайно защо... Легнах си, но точно преди да заспя се сетих, че не пожелах на моят Ангел лека нощ. Предположих, че спи и затова ѝ написах съобщение.
Оставих телефона. Бях почти заспала, тогава той звънна.
-Ало...-казах сънено.
-Дяволче, ти да не спиш?
-Дари?
-Да аз съм. Ти май наистина спиш.-засмя се тя.
-Не, не просто... А ти какво правиш?
-Видях съобщението ти и понеже още не ми се спи, реших да ти звънна.
Умирах за сън, но нямаше как да откажа на моята любима. Говорихме до 03:00ч.
-Лека нощ, любима. Пожелавам ти да сънуваш само хубави неща.-каза Дари.
-Лека нощ, сладкишче. Обещавам да те сънувам...
Заспах на секундата след като затворих телефона...

Събудих се, а навън вече беше светло. Днес нямаше да ходя на училище, заради срещата с хората от групата. Облякох се, закусих и излязох. Сложих си слушалките, пуснах музика и тръгнах към метрото. Живеех доста далече от метростанцията, но какво пък толкова? Щях да се разходя.
Вълнувах се за срещата. Отне ми половин час, но най-после стигнах. Купих си билетче и изчаках метрото. Качих се, видях свободно място, настаних се и започнах да цъкам на телефона си. На следващата станция човекът, който седеше до мен стана, а на негово място седна друг. През цялото време не отделих поглед от телефона си. Но тогава усетих познат парфюм. Поогледах се, за да разбера от къде идваше ароматът. Случайно се обърнах към човекът, който седеше до мен. Останах изненадана, приятно изненадана. Този човек беше Дари.
-Какво правиш тук? Защо не си на училище?-запитах я учудено.
-Нали не мислиш, че ще отида кротко и спокойно на училище и ще те оставя сама да се оправяш със Стефанова?
Приближих се и ѝ прошепнах:
-Обичам те. Ти си ми всичко.
-И аз те обичам, Крис.
Докато се усетим, вече трябваше да слизаме. Хванахме се за ръка и отидохме направо в кафенето. Седнахме, аз си поръчах Лате Макиато, а тя Еспресо. Минаха около пет минути и до масата ни дойдоха две момчета.
-Здравейте! Кристина Нелсън?
-Да.
-Аз съм Коуди. Снощи си писахме.
-А да, сетих се. Ти не си ли от нашето даскало?
-Да. Това е Андрю.
-Приятно ми е.-казах и ги поканих да седнат.
Докато говорехме дойдоха още хора. Накрая станахме толкова много, че се наложи да заемем още няколко маси. Тук всеки можеше да бъде себе си. Коуди и Андрю се закачаха, Бен (момче, което всички тормозят, само защото приличал на зубар, тук намери общи интереси и завърза приятелство.)
-Може ли за малко внимание?-станах и подканих Дари да направи същото. Сплетохме ръце.
-Първо искам да ви благодаря, че дойдохте. Вчера ви разказах за нашата история.-погледнах към Дари.-Това е моето съкровище.-добавих и се усмихнах.
Започнаха радостни възгласи.
-А какво ще правим с проблема Стефанова?-попита едно момиче с лилава коса.
-Имам план. Но трябва да сме всички. Мисля да отидем в училище и да направим протест с искане да уволнят Стефанова.
-Само с това няма да успеем да я изгоним.-каза момичето. - Имам познат, който работи в телевизията. Ще му звънна и ще го извикам. Ако излъчат протеста по телевизията, шансовете ни ще са големи.
-Добре хора, да се подготвим.-казах.-Протестът ще е утре от 10:00часа в двора на училището. Трябва да измислим някакъв лозунг.
-Предлагам "My life my rules".-каза Коуди.
-Харесва ми.
-Да супер е!-чуха се радостни гласове.
-Добре, значи се разбрахме? Утре 09:45 пред училището.
Всички станахме и си тръгнахме.
-Знаеш ли хрумна ми нещо?-погледнах Дари с лукав поглед.
-Какво?
-Последвай ме.
-Но къде отиваме?
-Ще видиш.
-Крис, ти и твоята вечна мистериозност...