Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Мисля, че е останал още сос ....

Стигнахме до къщата. Слязохме и аз казах:
-Оцелях, Слава Богу!
Дари се намръщи:
-Нали каза, че се справям добре...
-Ей, сладкиш не се мръщи. Шегувах се. Хайде не се сърди.
-Не се сърдя.- каза мрачно тя.
-Хей, я ела тук.-прегърнах я силно.-Беше повече от добра.
Тогава тя се усмихна.
-Е, какво ще ядем?-попита.
-Отивам да прибера мотора и да донеса дърва за камината. А после ще ти приготвя моя деликатес.
Прибрах мотора и взех дърва. Влязох в къщата и запалих камината. Свитлината от огъня озари хола.
-Отивам в кухнята да приготвя вечерята.-казах на Дари.
-Имаш ли нужда от помощ?
-Засега не. Почивай си.
Отидох в кухнята и започнах да се правя на готвач. Това трябваше да бъдат най-добрите ми Спагети Болонезе. Не знам колко време беше минало, но Дари влезе.
-Хей, какво твориш?
-Моят деликатес- Спагети Болонезе.
-Сериозно. Обожавам ги.
-Супер. Знаеш ли мислех, че ще се справя сама, но ще ми трябва помощта ти.
-С какво да ти помогна?
-Подай ми доматеният сос.

-Добре готови сме.-казах.- Опитай ги и кажи дали стават за ядене.
Дари ги опита и каза, че са великолепни.
-Ще сервирам.-каза тя и взе чиниите.
-Почакай.-протегнах ръка. По устните ѝ беше останал доматеният сос. Приближих се, за да го избърша и тогава я целунах.
-Крис...
-Съжалявам... Не знам какво ми стана, но реших, че...
Тя ме прекъсна:
-Мисля, че е останал още сос.-усмихна се. Целунахме се отново.
-Толкова си сладка.-казах.
-Така ли!? Мислех, че съм солена.
Целунах я отново:
-Не сладка си...
Отидохме в хола и започнахме да се храним.
-Вечерята беше повече от страхотна!
Тези думи ме накараха да се изчервя.
-Отивам да измия чиниите.-казах.

Измих ги и пак се върнах в хола.
Дари седеше до камината, гледайки огъня.
-Красив е нали?
-Да красив е.-съгласих се и седнах до нея. Целунах я по устните, а после продължих и с врата...
-Крис... Трябва да отида до банята.
-Какво стана? Добре ли си?-попитах я.
-Няма нищо. След малко се връщам.
След като се върна я попитах:
-Наистина ли си добре?
-Да няма проблем.-каза и седна, а после сложи глава на рамото ми:
-Разкажи ми нещо.
-Добре.-казах и започнах- Преди много време живял един Дявол. Той постоянно се забърквал в проблеми. Но един прекрасен ден, Дяволът срещнал един Ангел с небесносини очи и коси като водопад.
-Каква ангелска красота. -помислил си Дяволът. А когато Ангелът го приближил и го заговорил, Дяволът разбрал, че се влюбва... Но как изобщо е възможно, едно създание на Ада да изпитва любов... Дълго Дяволът се опитвал да забрави любовта си, но не успял. Колкото повече отричал чувствата си към Ангелът, те ставали все по-силни. Минали дни, седмици... И един ден Дяволът събрал смелост да признае чувствата си. Подготвил всичко и признал за любовта си на Ангела. Дяволът дори и в най-смелите си мечти не можел да си представи, че някога Ангелът ще лежи на рамото му....
Обърнах глава и видях, че моят Ангел беше заспал. Взех я на ръце и я занесох в спалнята. Сложих я на леглото, завих я и тръгнах да си лягам.
-Крис, почакай...-тя хвана ръката ми.- Легни до мен.
-Сигурна ли си?
-Да, ела.
Легнах до нея и я прегърнах.
-Обичам те, дяволче! -каза тя и се усмихна.
-И аз много те обичам. Ти си моят Ангел...