Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Обещавам, няма да ходя никъде...

Тръгнах към вкъщи и по пътя реших да звънна на Хана.
-Ало Хана, предложението за довечера важи ли още?
-Разбира се. Хайде с Рая ще те чакаме в бара. Съгласна?
-Съгласна.
Прибрах се, за да дремна малко, защото за довечера трябваше да съм отпочинала. Още с влизането се засякох с майка ми.
-Къде беше? Не си се прибирала от вчера.
-Загриженост ли проявяваш?-изненадах се.
-Аз съм ти майка, момиченце...
Не се стърпях и я прекъснах:
-Сега се сети, че имаш дъщеря.-хвърлих ключовете си и я бутнах, за да мина.
-Нямаш право да ми говориш така, Кристина. Искам да знам къде беше?
-Сериозно ли искаш да знаеш?-казах, присвивайки очи.
-Да, искам.
-Ок тогава, сама си го търсиш. Бях с моето момиче.
Очите на майка ми (хахаха майка ми, звучи толкова нелепо) се разшириха и тя се втренчи в мен.
-Твоето момиче? Ти си....
-Ето, това доказва колко се интересуваш от мен. Защо изобщо се занимавам с теб, разкарай се.-отидох в стаята си. Заключих вратата и оставих  телефона си на шкафчето до леглото.
-Хахахаха загрижена, майка ми?Какъв виц само.-засмях се с глас.

Легнах си и макар че беше следобяд, заспах...

-Мразя те, Кристина, мразя те...-крещеше Дари.
-Съжалявам Дари, прости ми.
-Не искам да те виждам. Изчезвай!

Събудих се от звъненето на телефона. Протегнах се към шкафчето, за да го взема, но се хвърлих от леглото.
-Ауч...
-Кристина?
-Да.
-Хахаха това е най-сранното започване на разговор.-каза смеейки се Хана.- Не си забравила, че ще излизаме, нали?
-Не, не съм.
-Ок. След половин час с Рая те чакаме в бара. Bye.
-Bye.
Отидох в банята за да измия лицето си. Погледнах се в огледалото:
-Какъв беше този сън, по дяволите?-запитах отраженито си.-Каква ли глупост съм направила, било то и на сън, за да ми се разкрещи по този начин моят Ангел?
Не е трудно да предположите, че не получих отговор.😁😁😁😁
А и нямаше да мисля цяла вечер за един сън. Важното е, че в реалността всичко беше наред.
Излязох от банята и отидох в хола. Очаквах майка ми да е там, но нея я нямаше. Сигурно и разговорът ми с нея е бил сън. Разбира се, само на сън стават чудеса. А това на майка ми да ѝ пука за мен, си е осмото чудо на света. Както и да е. Облякох тъмносиня риза на каре, дънки и излязох. Следообедният сън ми се отрази добре и сега кипях от енергия.

Когато влязох в бара, веднага забелязах лилавата коса на Хана и зелените кичури на Рая. Двете седяха на едно от крайните сепарета и очевидно спореха за нещо.
-Розови...-Хана почти крещеше.
-Не, зелени!-беше категорична Рая.
-Ъъъ здравейте.-казах несигурно, защото не исках да се меся в спора им.
-Хей, Кристина.-каза приветливо Хана.
Рая само вдигна ръката си. Предпочиташе да поздравява с жестове, а не с думи. Не я виня.
Седнах до Хана.
-Кристина, кажи на тази дебела глава, че розови кичури ще ѝ отиват много повече от зелените.-Хана отново подхвана спора.
-Не съм на "ти" с кичурите, но с питиетата ме бива много.-опитах  да сменя темата.-Мисля да си поръчам текила.
-Сериозно начало. Аз ще пия нещо по-така... Например "Мохито".-каза Хана.-Отивам да поръчам. А Рая, не те питах, за теб какво?
-И за мен текила.
Рая беше забила поглед в масата.
-Кефят ме зелените ти кичури.-казах, за да разведря атмосферата.
Рая вдигна глава.
-Благодаря. На партито не се запознахме както трябва.-тя ми  подаде ръка.-Аз съм Рая.
-Приятно ми е, аз съм Кристина.
-Оууу вече се завързват приятелства.-казах Хана и остави питиетата.
-Наздраве за това, че Рая е в града.-вдигна тост Хана.
-Наздраве.
Как обичам дрънченето на чаши, на фона на хубава музика.
-Тази група е жестока.-отбележих.
-Да, мега яките са. Често свирят тук.-добави Хана.