Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

Аз ОБИЧАМ Дари. Ясно ли ти е???

Няколко дни по-късно...
Някой звънеше на звънеца на пожар. Станах от леглото и макар че очите ми още бяха затворени, някак намерих пътя до входната врата. Отворих и видях Дари.
-Как можеш да спиш толкова спокойно? Хайде тръгвай.-тя ме задърпа нанякъде.
-Почакай, по пижама съм.
-А да вярно. Обличай се бързо и да тръгваме.
-Но къде?-попитах прозявайки се.
-Резултатите от изпита трябва вече да са излезли.
-Ок. Дай ми секунда, красавице.
Върнах се в стаята си, извадих скъсаните дънки, облякох черна широка тениска и излязох.
-Готова съм.
-Хайде Крис, да побързаме.-по тонът ѝ си личеше, че изгаря от нетърпение да разбере резултатите.

Наложи ни се да гоним автобусът, за да стигнем колкото се може по-бързо. За наша голяма радост спринтът ни се отплати и се качихме точно преди вратите да се затворят.
-Ами, ако не съм се справила?-притеснението взе превес.
-Ако не си се справила ще се прекръстя на Магаре.
-Хахаха Нелсън-Магарето. Харесва ми.
-По-добре не свиквай, защото няма да ми се наложи да си сменям така добре звучащото, толкова красиво, така звънко име-Кристина😂. (И да, в момента се правех на същински шут, но мисля, че поне част от притеснението на моето момиче изчезна.) Сега тя се заливаше от смях, а това ме правеше най-щастливият човек на земята.

Слава Богу не ни изхвърлиха от автобуса 😂😂 и скоро се озовахме пред входа на училището, където се предполагаше, че трябва да бъдат залепени резултатите.
-Хайде красавице, запази спокойствие.
Тя вдиша дълбоко и започна да движи пръста си по списъка. Незнайно защо проверяваше от долу нагоре...
-20, 19, 18... Провалила съм се.😞😞-надеждата в очите ѝ бавно угасваше.
-Успокой се принцесо, списъкът все още не е свършил.
-7,6,5...Няма ме. Хайде Крис да си тръгваме.-тя сведе глава.
-Сигурна ли си?
-Да, издъних се.-очите ѝ се напълниха със сълзи.
-Ей, ей я ме погледни.-избърсах сълзата, която се стичаше по бузата ѝ.-Това не е краят. Догодина можеш пак да се явиш.
-Но аз мислех, че съм се справила Крис. Мислех, че поне веднъж съм успяла в нещо.-каза хлипайки.
Взех ръката ѝ в своята. Макар че преди няколко дни имах някакви глупави мисли и дерзания, сега се чувствах също толкова смазана колкото и тя.
-Моля те не плачи.-отметнах кичур, паднал пред лицето ѝ. Тя ме погледна, а после ме прегърна силно.
-Така обичам сълзите от радост.-госпожа Иванова се появи от някъде.-Дари, какво правиш тук? Не трябва ли да си си вкъщи и да се чудиш как да събереш дрехите си в куфара?
-Нямаме в списъкът. Провалих се.😑
-Провалила си се? Но как? Аз лично изготвих списъка и доколкото си спомням, твоят резултат беше един от най-високите.
-Най-високите?-повтори Дари. Все още не разбираше случващото се.
-Ставай.-задърпах я, както тя мен сутринта.
Пръстът ѝ отново започна нервно да криволичи по спикъка...
Тези няколко минути бяха едни от най-ужасните в живота ми.
Изведнъж спря. Обърна глава бавно към мен и каза тихо:
-Първа...
Гледах я въпросително.
Тя дойде на себе си и изкрещя:
-Успях, имам най-високият резултат.
Полетях от щастие.
-Обичам те, Дяволче.-тя се хвърли на врата ми, а след това започна весело да подскача.
-Ето това е реакцията, която исках да видя.-усмихна се директорката.-А и докато не съм забравила, полетът е вдругиден сутринта.
-Вдругиден?-настроението ми се развали.
-Какво има, Крис?
-Нищо, просто имаме толкова малко време...
-Ами тогава да не губим нито минута. Хайде.
-Къде отиваме?
-Нямам представа, но нали ще бъдем заедно.
Целунах я по бузата, хванах ръката ѝ и тръгнахме нанякъде, без да имаме какъвто и да е било план за предстоящият следобяд.
-Хей Дари, имаш ли колело?-попитах уверена, че съм намерила интересно занимание.
-Имам...
-Тогава ще се прибера, за да взема моето и ще се чакаме в парка. Съгласна?
-Има един проблем...
-Проблем ли?-изненадах се.
-Аз всъщност... Не мога да карам колело.-тя гледаше тъжно.
-Много смешно.-засмях се, но скоро разбрах, че не се шегуваше.-Значи днес е твоят ден, красавице. Ще те науча да караш колело. Хайде да го вземем.