Тя е Ангел, а аз съм Дявол... (girlxgirl)

For a thousand years. I'll love you for a thousand more...

Разбира се, се наложи да прекараме вечерта в участъка, давайки паказания.
-Ще кажеш ли на майка си за случилото се?-попитах Дари.
-Не искам да я тревожа. Ще кажа, че с теб сме учили и затова съм закъсняла толкова.
-Учила си с мен? Явно майка ти не ме познава, иначе нямаше да повярва на това.
Тя се засмя на думите ми. Отново на лицето ѝ грееше онази ангелска усмивка, в която се влюбих... Беше странно, познавахме се едва от няколко месеца, а имах чувството, че я познавам от както се помня...
-Вече нямаме нужда от вас. Хайде, прибрайте се. Родителите ви сигурно са се притеснили.- каза инспектор Лосано и ни изпрати до вратата.
-Почакай. -извиках. -Тобиас няма да излезе нали?
-С тези обвинения, а и със снимките, които ти ни показа от онзи склад, няма начин да се измъкне. Не се тревожи за него, сега той е наша грижа.
-Благодаря инспекторе.
-Хей момичета, пазете се.
-Не се безспокой.-казах и си тръгнахме.
-Искаш ли да те изпратя до вас?-попитах я.
-Би било чудесно. Крис искам да ти блатодаря отново.
-Недей Дари, бих го направила пак без да се замисля...
-Радвам се, че те имам в живота си Крис.
-Дари повярвай ми, ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
При тези думи тя се изчерви. А аз реших да сменя темата.
-Утре ще ходиш ли на училище?-попитах.
-Не, всъщност мисля да си остана вкъщи. Трябва ми почивка след тази вечер.
-Добре, тогава и аз ще си остана вкъщи. И без това не изгарям от желание да ходя.-засмях се.
Вече наближавахме блокът ѝ.
-Ще се видим утре, нали?-попита ме Дари.
-Разбира се. Хайде прибирай се, за да си починеш.
-Лека нощ.
-Лека и на теб.

Прибрах се. Легнах си, но не успях да заспя. Часът вече беше 02:30.
Мислих дълго. Трябваше най-после да споделя чувствата си с Дари. Но как? Къде? Изведнъж се сетих за нещо. В старото ми училище госпожата ми казваше, че пея добре. Никога не съм мислела, че това някога ще ми бъде от полза. Тогава исках да се занимавам с музика. С много усилия убедих майка ми да ми купи китара. Дори се бях записала на уроци. Не бях от най-добрите музиканти, но свирех прилично. Избрах една моя любима песен A thousand years и започнах да се упражнявам. Припомних си някой неща. Свирих цяла нощ и най-после се получи. Навън вече беше светло, но очите ми се затваряха. Оставих китарата и си легнах.
Събудих се от шума на прахосмукачката. По дяволите майка ми точно днес ли реши да се прави на домакиня. Но нямаше време за мрънкане, погледнах часовника беше 15:30. Трябваше да се подготва за довечера. Взех китарата и излязох. Отидох до близкия магазин за цвета и взех червени рози, после купих свещи и бутилка шампанско. За финал отидох в бижутерията и избрах една сребърна гривна. Вече имах всичко необходимо за една прекрасна вечер. Реших, че паркът ще е идеалното място да призная чувствата си. На края на парка имаше беседка. На това място не ходеше почти никой. Отидох там и започнах с подготовката. Накъсах листата от розите и ги разпилях като пътека, водеща към беседката. Една част от свещите използвах, за да направя голямо сърце, а с останалите украсих беседката. Всичко беше готово, затова писах на Дари: "Имам изненада за теб. Ела на края на парка в 20:00ч. Ще те чакам."
Сега ми оставаше само да се надявам, че ще дойде. Взех китарата и започнах да свиря. Бях ужасно притеснена. Как щеше да реагира? Това признание може да развали приятелството ни. Ами, ако не иска да ме вижда повече?
Тогава получих съобщение от нея: "Ще дойда. Нямам търпение."
Сърцето ми заби лудо. Започнах да пея и свиря...
19:30 половин час, само още половин час. Но тези привидно изглеждащи малко 30 минутки, бяха най-дългите в живота ми.

Оставаха 10 минути. Запалих свещите, взех китарата и се скрих.
-Крис?-чух гласа на Дари. Сега или никога. Започнах да свиря, а после и запях:
-I have died everyday waiting for you.
Darling don't be afraid I have loved you. For a thousand years...
I'll love you for a thousand more...- излязох пред нея и коленичих. Извадих сребърната гривна и ѝ казах:
-Обичам те! Ще бъдеш ли моят Ангел?
Тя изглеждаше изумена. Затова аз продължих:
-Виж, не мога да обещая да реша всичките ти проблеми, но мога да обещая, че няма да се изправяш пред тях сама. Е, какъв е отговорът ти?