Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

V. Miserabilis

Хардин

Натиснах желязната дръжка и бутнах лоста напред. Масивната преграда се премести, вдигайки портата. Тя се вдигаше веднъж всеки месец отваряйки пътя от нашия дом до незащитения свят извън него. Тогава всички, без затворниците или загубилите привилегиите си, имаха правото да излязат, за да се разходят или да правят, каквото поискат. В рамките на един ден, разбира се. В най-ранни зори, по моя заповед, вдигаха бронираната десет метрова преграда, единствен надземен изход, и я сваляха в шест следобед. През останалото време никой не излизаше, с изключения на бригадите, които тръгваха и се връщаха от атентати, разознавания и мисии.

Тук, в дома на всички ни, имахме абсолютно всичко, от което се нуждаехме. Имаше прекалено много храна и вода, облеклото и амунициите ни бяха в наличност, в изобилие бяхме с всякакви глупости, които си поискахме, бяхме се сдобили с множество лекарства и провизии. Казано с една дума, тук си имахме всичко.

Застанах в двора. Бледите сутрешни лъчи на слънцето преминаваха през високата мрежа и се запечатваха по лицето ми.

Десетки новобранци бързаха да излязат. Някои бяха разпускани за първи път. Други си мислеха, че могат да избягат. Всеки един имаше джипиес, прикрепен в минимално по размери устройство, разположено над лявото им ухо. Ако напуснеха региона, биваха убивани. Само хората от четвърто и пето стъпало знаеха за това.

Трябваше да ги контролирам и следя. Нямаше член без подобно нещо тук. Аз бях единственият свободен. Този ден бе денят за новобранци. Веднъж месечно освен, че хората ни напускаха пределите на главната база, тук влизаха десетки нови, наречени зайци. Определено не го бях измислил аз това понятие.

Ако сто човека идваха, само една пета от тях преминаваше по-нататък. Следващите четири теста градяха положението им и определяха дали въобще оставаха живи.

Квотите бяха дискриманационо средство. Тук обаче законите им не влизаха в сила. Преминаваха в зависимост от способностите си, не от пол, раса, религия или цвят на кожата. Възрастта бе от значение. След двадесет и две никой не биваше приеман. Смяташе се, че умът им е вече израсъл и те няма да приемат законите ни. Неподчинението не беше толерирано.