Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXV. Affectum

Хардин

Погледът ми блуждаеше из празния коридор, търсейки следа от присъствието й, но всякаква такава бе изчезнала с изричането на последните й думи. Как можах да кажа такива глупости? Какво ми стана, защо въобще й се обяснявах като дете? Не й дължах обяснение за действията си, нали така? Не. Не си прав, Хари. Шеф или не, не можеш да разиграваш чувствата на хората по този начин. Мисълта, че всъщност действията ми провокират нейните чувства ме радваше. Егоизмът в мен беше щастлив, че въпреки всичко успявах да пораждам конфликти в сърцето й. Но дълбоко в себе си знаех, че една друга част, напираща да излезе наяве, се страхуваше да не я нарани. Това мое Аз беше върнато към живота в момента, в който се обадих, за да поискам да върнат Хейли от Аризона. То ме плашеше безумно много, защото бе адско оръжие срещу мен. Да ти пука е слабост, от която всеки ще се възползва. Дори и да искам да го отрека, знам, че не мога. Пука ми за Хейли, и то много повече отколкото ми се иска.

За първи път в живота си чувствам такава нужда към някого. Никога не съм си и представял, че ще съм способен несъзнателно да развия някакви чувства към когото и да е било. Но в този миг осъзнавам, че съм бил напълно заблуден. Хейли успя да отключи нещо в мен, нещо, което не беше достигано от никой друг. Съмнявам се тя сама да знае как ми афектира, а и дори да се е досетила по някакъв начин - усещам, че корените на тези чувства са доста по-дълбоки от очакваното. Здраво ме придържаха и не ми позволяваха да се откъсна от бъркотията в мислите ми, до една преплетени относно нея.

Всичко относно Хейлиър ми въздействаше нереално много. Тя винаги е имала някакво странно влияние върху мен, но сега то сякаш се бе засилило до ента степен. Не можех да се владея, когато тя бе наблизо. Себеотрицанието не бе най-удачният вариант, когато всичко, за което можех да мисля, беше тя. Кожата й, извивките на тялото й, косата й, цвета на устните й и красивото й лице. Всеки един милиметър от нея беше като цяло нова вселена за мен, която можех да изследвам в мислите си без никой да разбере какво ми минава през ума. Тайно от всички, скришно дори от нея можех да си я представям. А когато имах възможността да я видя пред себе си, запаметявах всеки малък детайл относно външността й. Налудничево ли бе? Хейлиър бе като моето обсебване, едно нездравословно влечение. Но как да се откажа от наркотика, който съдържаха целувките й?