Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

IX. Praesidio

Хейли

- Дейвис, плашиш ме.

Изрекох на прескули, когато той се приближи към мен. Говореше несвързано, караше зловещи мисли да прехвърчат в ума ми със скоростта на светлината. Той прокара ръка през светло русата си коса и ме погледна в очите съсредоточено. Стоях пред него с някакво изражение между уплашено и объркано и не смеех да мръдна.

- Макейла се свърза с мен преди малко. Тя, тя е моя сестра.

Новината ме очуди, защото между Макейла и Дейвис нямаше нищо общо по отношение на външния вид. Напротив, те бяха пълни противоположности. Но това не трябваше да ме притеснява толкова, колкото какво е казала на Дейвис за мен.

- И?

Осмелих се да попитам, когато той се върна към съзерцаването на земята отново.

- Знам, знам, че ще прозвучи много объркано за теб, но го разбери така... Трябва да избягаш и то възможно най-скоро.

Примката на гърлото ми се затегна. Той казваше да бягам, значи нямах време. Нещо лошо ме очакваше и той знаеше какво е то. Сигурна бях, че трябваше да се измъкна, но не и на първия ден, нямаше да имам шанс.

- Какво става?

- Просто ме послушай. Имай ми доверие.

- Как... Как мога да ти вярвам? Защо, Дейвис? Тук никой не помага на другия.

- Защото аз не съм като тези тук.

Хардин

Убедих Фелиси да пътува с Хейли към Аризона, тръгвайки утре сутринта. Щяха да пътуват още по-тъмно, за да са там по-рано и да минат всички проверки. Радвам се, че Фел се съгласи толкова лесно, защото откакто я познавам, никога не е рискувала живота си за нещо такова. Също така ми обеща да не казва за изследванията на Хейли на никого. Ако само ние и Макейла знаем за това, няма да имаме проблем, докато го пазим в тайна. Никой не трябваше да разбира, затова просто трябваше да предупредя и Мак, което също щях да направя скоро. Водех час с едни от новобранците, или по-скоро вкарвах респект. Тук-там някои си отидоха, но не по мое желание, разбира се. Просто бяха слаби, а такива хора не са нужни тук. След като часът приключи, някой извика името ми и това се оказа Крисия. Не можех да забравя това момиче, от нея щеше да излезе нещо.