VI. Idem

1.2K 106 4
                                    

Далия

Хейли вървеше бавно зад мен. Усещах трепета й и как, щом чуеше някой вик или смях, подскачаше. Защо му трябваше на Хари да я наплашва по този начин? И Бен... Та той не отнесе никакви последици. Никога такова нещо не е било толерирано, а сега Хари просто го подминава с лека ръка. Знаех, че след като покажа на Хейли стаята й в първо крило , аз и Джейс трябваше да посетим пето крило, защото Хардин ни викаше. Бях почти убедена, че ще разпитва за нападението, дали някой ни е видял, когато сме я вкарвали в колата, за думите на Макейла и куп глупости, без които можехме да минем. Сега трябваше да предразположа Хейли към живота тук, въпреки че като член на първо стъпало щеше да й е много трудно. Тя не можеше да асимилира какво се случва, дори не знаеше причината да е тук, защо е била взета. Бен и Хари само я стресираха допълнително. Освен това след няколко дена Фелиси се връща и целият й антураж ще бъде налице.

Бяха разбрали за Хейли и не мисля, че щяха да я подминат ей така само защото ще е бавачка на Кали. Даже съм на предела на сигурността, че ще й извадят душата. И доколкото подразбирах отношението на Хардин към нея, той нямаше да възпрепятства това по никакъв начин. Сякаш горката им е трън в очите.

Виждах, че не й се говори и затова не повдигах никакви теми. Искаше ми се да убедя Хари, че тя може да се обучава, ако трябваше бих й преподавала сама, но животът, който й предстоеше, беше чист ужас.

Натиснах бравата на черната еднообразна врата и я бутнах напред. Пристъпих навътре, а Хейли ме последва плахо. Това щеше да е нейната стая, не беше зле. Поне имаше отделна спалня, въпреки че баните и тоалетните трябваше да споделя с персонала. Не разбирах защо Хари не искаше да е в трето крило като другите бавачки.

- Е, това е.

Хейли влезе по-навътре и заоглежда пространството с любопитство.
Правилата в нашия полис бяха малко по-строги, отколкото другите по света. Стаите бяха с черни стени и имаше една единствена лампа над леглото им, на която се регулураше силата на светлината. Нямаше прозорци, а стаите и без това бяха доста празни. Персоналът имаше право на един метален шкаф и легло. Нищо друго в пустата стая. Хубавата част бе, че нямаха камери, както бе в общите спални за всички от различните нива на обучения.

Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017Where stories live. Discover now