Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXIII. Eruerentur

Хардин

В главната зала всички вечеряха в спокойствие, само звукът от тракането на приборите и шушукането оглушаваха столовата. Хранех се бавно, обмисляйки следващите си стъпки или по-точно какво щях да кажа на днешното събрание. Обявих на всички, че ще се съберем в конферентната зала, за да обсъдим плана за действие. Имах нужда от мненията и съветите на своите хора преди да говоря с Тачър или някой от другите бази. Трудно, но някак си успях да изпратя мисълта за Хейли на заден план. Въпреки че не спирах да я гледам по време на вечеря. Седеше при онези три момчета, от които единият, единственият когото знаех по име, бе Раян. Случката с Крисия също не я бях забравил, но точно в този момент тя бе най-малкият ми проблем. Намирах се пред много по-голяма дилема.

Днес сутринта пристигнаха войници на Хидра, носещи вести от главната инстанция. Бяха двадесетима мъже и една жена, Мей, коята е била в Артилерията и беше най-добре позната на всички с този си занаят.  Новините не бяха точно лоши, но не ни радваха особено. Отгоре бяха решили нещо изключително важно без нашата намеса, знание и съгласие. Нещо, което ни засягаше прекалено много, за да си затворим очите и сляпо да изпълним поредната заповед.

Нямаше определена система, по която се процедираше в света, по нищо. Да, хората смятаха, че имаме закони, и това бе вярно, но това не пречеше да не се спазват дори и от създателите си. Хидра променяше плановете и стратегиите си постоянно, в зависимост от ситуацията. А ситуацията в момента беше следната: Америка бе единствената останка от света, в която някаква форма на нормален живот съществуваше; от много години хората тук се раждаха, живееха и умираха, а в почти всички съдби Хидра бе намесена по някакъв начин; в северните части нямахме пълен контрол, който се налагаше в южните поради няколко причини - първо, бяхме по-близо до Обетованата земя, и второ, тук имаше по-често бунтове, повече бунтовнически лагери, защото тази част на страната бе завлядяна последна; често групи от бегълци се осмеляваха да минат самоволно границата с Канада, където или успяваха някак си, или биваха убивани от граничните патрули; Обетованата земя бе Северът, Канада и по-нагоре Хидра нямаше власт; там, на големи лагери, се събираха избягалите американски жители, за да установят нова форма на живот. Майки с деца, някой добър човек, спасил две-три от изоставените, и най-вече здравите, изучените и обучените младежи; по тази причина Северът и Хидра бяха в остър конфликт; имаха еднакви интереси за младите до 21-22 годишна възраст; повечето обитатели на малките северни градчета подкрепяха училищата, за да могат децата им да се изучат и изпратят към свободата, или поне там, където Хидра бе безвластна; плановете им не винаги се осъществяваха, но Обетованата земя обитаваха голям брой хора - нищо близо до броя на Хидра, но все пак представляваха заплаха; в момента обаче това не беше най-важното; най-важното бе, че преживявахме единствено с ресурсите, останали от Стария свят; имахме нужда от храна, дрехи, амуниции и всякакви други провизии; ГМО-то оказваше негативен ефект върху войниците и намаляваше физическата им способност, а всички знаехме, че това не бе дълготрайно решение; Хидра бе осъзнала, че никакъв свят не можеше да функционира без най-важните елементи; затова тя бе решила да започнем да изпращаме субекти за други цели освен военни; трябваха ни хора, които да се грижат за земята, да строят, да гледат животните, във фабриките за създаване на най-обикновени провизии; идеята беше добра и трябваше отдавна да се сетят за това, но не и да искат да изпращаме нашите хора за такава работа; желанието им бе да им предоставим готови субекти, които да пъхнат на някое работно място, но хората не са такива;