Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XX. Osculum

Хейли

Какво, по дяволите, Хардин се опита да направи?!

Беше само на сантиметри от тялото ми и издишванията му се срещаха с моята кожа, което ме караше да се чувствам по особен начин. Начин, от който настръхвах и да се чудех ,, какво ако ''. Но това ,, какво ако " трябваше да напусне съзнанието ми по най-бързия начин. Не исках да знам какво щеше да се случи, ако Бен не ни беше прекъснал. Най-малко пък искам да ми се беше случило.
Самата мисъл, че този извратеняк би могъл да направи нещо такова, ме кара да го мразя още повече.

След като Бен напусна, служителите на затвора дойдоха да вземат недокоснатата храна. Нямаше да ям това, наистина щеше да е по-добре да умра от глад. Чудех се дали Далия или Джейс знаеха, че съм тук. Дали биха дошли да ме видят, или им е забранено? Но нали Бен дойде, а те са на една позиция? Или просто не знаеха, или не ги интересуваше. Може би и двете. А Макензи? Всичко давам да разбера как е, особено след като научих какво й бе причинило онзи пристъп. Хидра е наистина извратена система, която нарушава всякакви общохуманни права. Не знам какво щях да правя, ако наранят Макензи, или по-лошо, ами ако вече са го направили? Но няма смисъл, тя им помагаше, цялото бягство беше лъжа за нея. Горката Мак, нямаше да може да го преживее. Колкото и да съм й бясна в този момент, тя е най-добрата ми приятелка и единственият ми познат на това място. И за разлика от тя на мен, аз желая само доброто й.

Ако планът ми беше проработил, отдавна щях да съм на път. Може би дори щях да съм срещнала татко. Какво ли прави той в този момент? Със сигурност си мисли за мен, жива ли съм, добре ли съм, какво става с мен. Идеята, че никога няма да го видя отново, кара сърцето ми да се свие. Какъв бе шансът да се измъкна оттук? Какъв бе шансът Хардин да ми позволи да го направя? С една дума - никакъв.

Това беше един от пределните преврати, в които си без посока за живота, за бъдещето и за настоящето. Не знаеш какво е по-добре за теб, какво искаш. Не знаеш дали ще доживееш утрешния ден. Не знаеш дали близките ти са добре, къде са и какво правят. А в следващия момент някой напълно неочакван ти забива нож в гърба. Дали просто съдбата не си отмъщаваше с Макензи, заради това че прикрих смъртта на родителите й? Заклевам се, че не желаех нищо лошо за нея, просто да не страда. Ако можех, щях да спася и тях, но имах шанс да измъкна само своя баща.