His Girl2:The Choice

The park

Тръгнах да излизам от кафето и Джейк се блъсна в мен.Избутах го и излязох,като забързах крачката.
-Хей.-настигна ме.
-Какво искаш пак?-скарах му се.
-Една среща?!-усмихна се,но щях да изтрия тази мазна усмивка от хубавото му лице!
-Не става!-казах ведро и продължих пътя си.
-Не става така!-затича се към мен.
-Отговорът си остава същият!-продължих да вървя,но по-бавно.
-Бела.-викна.
-Какво?-обърнах се назад.
Той се приближи към мен,отдръпнах се,като вървях бавно назад.Тогава осъзнах,че съм до стена.Тялото му бе на сантиметри от моето.
-Бела..
-Джейк...Имаш нещо там.-показах с пръст блузата му,разсеях го и избягах.

Намирах се в общежитието.Затворих вратата и се облегнах на нея,за да си поема въздух,боже!Сърцето ми биеше толкова бързо..

-Какво стана?-попита Хана,която чак сега забелязах.
-Аз..подгони ме куче и се изморих.-излъгах.
-Къде е това куче сега?-засмя се.
-У тях..искам да кажа..на пътя..пътя е у тях,знаеш какво имам предвид.-зацепих.
-Разбира се.-намигна ми и продължи да разглежда някакво списание.

Иии..да..Хич не съм добра в лъжите и сега беше поредният път,в който се изложих.Браво Бела!-говорех на себе си.

Легнах и аз на леглото си и започнах да човъркам из телефона..

-Аз излизам.-каза Хана,която взимаше чантата си от плота.
-Хубаво.-усмихнах се.
-Искаш ли нещо за ядене?-попита.
-Може един дюнер..не,знаеш ли..аз после ще се поразходя и ще си взема.
-Както кажеш.-излезе.

Зарових глава във възглавницата и се опитах да си почина..не се получи.Станах,взех телефона си от нощното шкафче и малко пари за храна.
Заключих и излязох навън.
Тръгнах без посока,с надеждата да не се изгубя.Повървях малко и видях един парк,запътих се натам..Продаваха хот-дог и си взех един,(не беше дюнер,но не предлагаха такива екстри)заедно с една малка порция пържени картофки.
Отидох и седнах на една беседка до люлките и започнах да се храня.
Ожаднях и отидох до чешмата,близо до люлките.Утолих жаждата си и се огледах наоколо.Беше пусто,странно за голям град като Лос Анджелис.И аз като малките деца отидох и започнах да се люлея на люлката.Не точно люлеене,но леко поклащане на "пръсти пета"(ако ме разбирате).
Не бях се качвала на люлка от 15-годишна,хубаво е честно казано..Заблях се в облаците и усетих как другата люлка скръцна.Вдигнах глава и видях Джейк да се поклаща на съседната люлка.Бе този да не ме следи?
-Следиш ли ме?-скастрих го.
-Теб?Хаха,не целият свят се върти около теб,скъпа.-засмя се.
-Ами около теб ли се върти?-засмях се и аз.
-Не,върти се около оста си.-направи се на умен.
-Ооо..някой е учил в 5-ти клас.-започнах да ръкопляскам.
-Зубърка.-изсмя ми се.
-Гадняр!-бутнах го леко и започнах да се смея.
-Смешно ли ти е?А?Отговори де?-започна да ми се ежи.
-Като котка си.-засмях се още по-силно.
-Ела де,да ти покажа как котките драскат.-намигна ми.
-Не,мерси.-леко намалих смеха си и станах от люлката.
-Къде хукна?-хвана ръката ми и аз я издърпах бързо.
-Не си ти,който ще ми държи сметка какво правя и къде ходя.-казах строго и тръгнах.
-Бела?-викна.
-Какво?-извиках и аз.
-Нищо.-засмя се.-Ще излезем ли.-каза след малко.
-НЕ!Н-Е!-извиках.
-Добре,не искам да излизам с теб!-каза сърдито.
-Бързо си сменяш решенията.-отговорих.
-Бързо си съставяш мнение за другите.-каза и не знаех какво да му отговоря.Вярно беше,бързо си изграждах мнения без да познавам отблизо човека,но него го разбрах какъв е още в началото.

Исках да говоря с някого..нямах толкова познати тук.Хана я няма..Майк..момент..Майк!Ще звънна на Майкъл!

Ето го и него.Видях го да идва.Станах от пейката,на която бях седнала,затичах се към него и го прегърнах.
-Липсваше ми.-отделихме се един от друг.
-Не сме се виждали от два дни,спокойно.
-Така е,но имам чувството,че е минал век.-казах запъхтяно.
-Успокой се!Дишай,дишай.-започна да ме успокоява.-Сега,разказвай.-седнахме на една пейка.
-Сложно е..извиках те,за да има с кого да се разхождам..
-Бела!Познавам те,хайде изповядай ми се.-разпери ръце като поп.
-Ами...

Разказах му някои неща относно училище,Джейк..и..Джейк..не знам защо..

-Харесваш ли го?-прекъсна ме.
-Какво?Глупости!Та той е най-досадния,прост,идиот на планетата!-разтърсих глава при мисълта.
-Сигурна ли си?-погледна ме.
-Напълно!Ще ме изпратиш ли?-попитах.
-Винаги.-станахме от пейката.

Вървяхме в мълчание..всеки мислеше за своите проблеми,своите грижи,а и на мен не ми се говореше..

Легнах си и докато се усетя е станало сутрин,станах от леглото,облякох се,измих и се сресах.

Беше жега,така че с пола ще е супер.

Хана я нямаше цяла нощ,затова тръгнах сама към университета.
Вървях и някой се блъсна в мен.
-Извинявай.-каза сърдито и вдигна глава.
-Няма нищо...Джейк?-измърморих.
-Затова ли?-каза по-силно.
-Кое?-учудих се.
-За това не искаш да излезем,нали?-приближи се.
-Заради какво?-гледах го с неудомение.
-Разбрах..всичко!

Малко странна станна стана тази глава..бът мнения?Моля коментирайте и скоро качвам некст!😘