His Girl2:The Choice

Too much

*Пуснете си тази НЕВЕРОЯТНА песен.❤️*

-Защо си го извикал?-попитах "учтиво" треперещото момче до мен.
-Ти как мислиш?
-Ами..не знам!Ти ми кажи!От къде да знам?Не чета мисли!-скарах му се.
-Не се карай на него!Аз пожелах да дойда.-проговори най-после мълчаливецът.
-Ти да мълчиш,Николас Браун!А ти.-посочих Мейсън.-С теб ще спорим по-късно!-дадохме билетите и влязохме в самолета.

*След 2 часа път*
-Е,пристигнахме.-прозях се и взех чантата и куфара си.
-Нека аз.-предложи Мейсън и понечи да вземе да го вземе.
-Мога и сама.-врътнах се и продължих пътя си към новия ни дом.Страхотно!Ще живея сама с две,повтарям:ДВЕ МОМЧЕТА С ТРОПАЩИ ДЪСКИ.Въпросът е:Какво прави Николас тук?Ще разбера!

-Ник?-не се стърпях.
-Да?-обърна се и аз спрях да тичам след добре оформеното му тяло.
-Защо си тук?-попитах.
-Наистина?
-Не!Излъжи ме!-свих очи.
-Добре..ами с Джули се разделихме,тя ме изостави..А с Мейсън бяхме в един университет и искам да те...
-Какво се бавите?Хайде!-дойде Мейсън и ме забута към апартамента.

Влязохме в широк осемстаен апартамент с голяма тераса.Сложих дюшека си на земята в едната стая и се пльоснах отгоре.Понеже не беше обзаведено,трябваше да спя на дюшек,за сега...
Забравих да спомена..утре съм на интервю и се надявам да ме приемат на работа.
Дали ще разбера кой е убиецът на родителите ми?Те не заслужаваха да умрат,не и така,не и по този начин!Не и толкова млади!Защо?Какво са направили?Те са добри хора,прекалено добри!
-Хей.-застана пред вратата Мейсън и се подпря.
-Кажи!-казах сърдито.
-За преди малко..-почеса се зад врата.-Виж,наистина извинявай,че не ти казах за Ник.И аз нямах желание да е тук!-оправда се.
-И все пак доведе момчето,което харесвах,и което тръгна с друга и ме изостави,прие да живее с нас?Сериозно?
-Съжалявам.
-Това ли беше?-повдигнах вежди.
-Да..Ъм..Не.Виж..не му вярвай!Ако ти каже нещ..
-Какво да ми каже?-прекъснах го.
-Нищо!Просто казвам.Той ме познаваше преди,но сега съм различен човек.
-Ахам..-извих глава и се заблях в книгата до себе си.

Той излезе и отиде някъде,тъкмо се унесох и някой пак наруши безценното ми спокойствие.
-Какво?-извиках.
-Може ли да поговорим?-влезе Ник пък сега.
-Имам ли избор?-изгледах го на кръв.
-Не.
-Така ли?-ядосах се.
-Поне ми изслушай!Моля те!
-Хубаво!Но първо ми кажи,защо наистина си тук?-настоявах да получа отговор.
-Защото ме е страх от човека,с който ще се забъркаш и този,който е тук.
-Мейсън?
-Мейсън не е този,за който се представя!
-Не е вярно!От къде знаеш?
-Познавам го!Той е използвач и търси единствено изгода от всичко.Не е тук да ти помогне!
-Лъжеш!Махай се от тук!Веднага!
-Моля те!Послушай ме!
-Вън!-посочих вратата с насълзени очи и забих глава в завивките.

Сериозно?Значи е тук да ме..хахаха..да ме ПАЗИ?О,БОЖЕ ГОСПОДИ!Този е напълно луд!А аз имах някакви чувства към него.Заблуждавала съм се!Както за всички останали!Но вече няма думата "момчета" в моя речник!Край с тях!Те не значат нищо!И нямам нужда от тях,за да изпълня плана си!Насъбра ми се много...Прекалено МНОГО!

Стана сутрин,беше хладно и влажно отвън..или поне от терасата се усещаше такова.Облякох по-официално облекло и изправих рошавата си коса.

Хванах такси до работата и се запътих към него,ОТМЪЩЕНИЕТО!

Много,много съжалявам за това закъснение!Но бях в болница и сега също ще ходя..просто не се подобрявам..Нямам сили и време да мисля,камо ли да пиша..Имам страшно много идеи,но не и сили да ги превърна в написано..Ще се постарая скоро това да стане..Приятна вечер и още веднъж..СЪЖАЛЯВАМ!😢😢😢❤️❤️❤️