His Girl2:The Choice

Everything has changed

Стигнах въпросната лудница за душевно болни,влязох и се запътих към тоалетните.По плана ни там беше картата,с която щях да вляза в хранилището за ключовете и щях да отворя моргата,в стаята,до която беше мръсникът.

Свърших всичко по план и тогава Мейсън изгаси камерите,затичах се към стаята и бързо отворих вратата.
Нахлух бясно с гаечния си ключ?!И заварих празната стая?Но какво?
-Има ли някого?-развиках се,но не получих отговор.-Лестър?Лестър Морфел!Знам,че се криеш тук,слабако!Излез и се бий с мен!Ела и си получи заслуженото,затова,че уби така хладнокръвно родителите ми!!-виках,ала нищо.
-Далеч си от истината скъпа!-чух мъжки глас..но..
-Чакай!Какво?-разтреперих се.

~Ник~
-Кой си ти?Покажи се!-развиках се и една фигура се показа в сенките.
-Здравей,Ник!-засмя се,жена..очевидно?!
-Коя си ти?-попитах.
-Много добре знаеш!-приближи се и видях нараненото ѝ лице,пълно в изгаряния и тяло изписано в големи синини.
-Даяна?Как така си жива?-попитах все още втрещен.
-Няма значение!Трябва да те измъкнем!
-Какво?
-Слушай..Приятелката ти..Бела,тя е в голяма опасност.
-Знам..отиде при Орела,но тя ще се справи!
-Грешиш!Ник!Много грешиш!Нищо не може да ѝ помогне,освен нас..разбира се..
-Но..
-Никакво НО!-дойде и ме развърза.

~Бела~

-Защо си тук?Нали се разбрахме друго?!-погледнах "гаджето си".
-Бела..много неща не знаеш за мен!Не биваше да те допускам в живота си и съжалявам,но скъпа..много си глупава да мислиш,че съм те обичал и тем подобни,нищо от това не беше ИСТИНСКО!Аз не съм истински!Излъгах те,а ти глупавата се хвана толкова лесно!Толкова си лесна,Бела..не го очаквах от бунтар като теб!-засмя се,а аз се свлякох на земята и очите ми се навлажниха.
-О,не плачи!Това е само началото!-каза и клекна пред мен.-Ще се гърчиш!Ще ме умоляваш за живота си!Любов,ще издъхнеш,молейки се в ръцете ми окървавени!Ти си нищожество,Бела!-хвана ръцете ми.

-ПУСНИ Я!ВЕДНАГА!-връхлетя Ник.
-Или какво?Ти си нищо!-отговори и затегна хватката си,при което извиках от болка.
-Полицията е тук и ако не я пуснеш ВЕДНАГА,ще влязат и няма да ти се размине с доживотна!-извика и хвана Мейсън за ръката,бутна го на земята и започна да го налага.

Полицията връхлетя,разтърва ги,всичко се случи много бързо!Прекалено..бързо..

*след 1 седмица*
И така..Мейсън го осъдиха,благодарение на показанията на новата ми приятелка-Даяна и моите,на 30 години.А за жалост и Ник пострада..осъдиха го за лека телесна повреда 3та степен за 2 месеца в затвора и общественополезен труд.
Аз се отделих от обществото,останах изцяло сама(без момчета)това беше краят!Нямам нужда от тях,тези загуби за толкова кратко време счупиха сърцето ми на парчета!Не можех да преживея повече мъка.Без връзки и такива глупости!
Не можех да си позволя грешки,не и сега..

Всяка вечер ходех в "Ares"(нощен клуб)напивах се и мислех,че всичко ще е наред,кръшвах с непознати,чиито имена никога не помнех..правех всичко погрешно!Но живей за мига!Нали така казват?

Работех в Старбъкс,близо до нас и всяка сутрин ставах в 6 или..закъснявах.Но поне времето минаваше по-бързо..

Днес:19 септември
Днес освобождават Ник,но нямах смелост да го посрещна,камо ли да говоря с него..а и толкова грешки направих,толкова неща си помислих за него..срам ме е!Срам ме е от самата мен!Не мига да го причиня на себе си или на него...

Работната ми смяна свърши,както обичайно в 7 часа.Взех нещата си и тръгнах.Отворих външната врата и влязох в плашещо празния апартамент.
Седнах на дивана и пуснах Netflix,гледах "Autoban" и щях да ревна..хора!Това момче се жертва за живота и щастието на приятелката си!Колко прекрасно!Замалко да го убият..Ъх..Страхотен филм,такова напрежение..
Точно свършваше и се чу звънецът.Станах мързеливо от дивана и отидох до вратата.Без да погледна кой е,с недоволство отворих и зърнах необятната усмивка на Ник!

Хей хора!Знам,че заради забавянето много хора вероятно изгубихте интерес към тази история(съдя по четенията) и много съжалявам,но много неща се случиха,за който не ми се говори..Моля ви коментирайте!Лов❤️⭐️