His Girl2:The Choice

Acquaintance

-Ти си Бела?-попита,а нежният му глас ме накара да изтръпна.
Николъс-Високо момче със светла,кестенява,разрошена
,секси коса,кафяви очи и прелестна усмивка.
-А ти си Ник?-усмихнах се.
-От плът и кръв.-прегърна ме..неочаквано за мен.
-За какво беше това.-отделихме се.
-Съжалявам..знам какво е да загубиш близките си.-сведе глава.
-Може ли да не говорим за това?-натъжих се при спомена.
-Разбира се.Да излезем?-подаде ми ръката си.
-Добре.-съгласих се и поех сравнително голямата му ръка.

Повървяхме малко и реших да наруша тишината.
-Е,явно ще трябва да сме двойка..-казах.
-Да..-кимна.
-Харесваш ли някоя?-позаинтересувах се.
-Ами..има едно момиче,но май не я харесвам..Ами ти?-попита.
-Не съм сигурна.-вдигнах рамене.
-Щом не си сигурна значи го харесваш.-усмихна се.
-Не знам..може би..-замислих се.
-Ще ти помогна.-изтърси.
-С какво?-вдигнах вежди.
-Да се събереш с въпросното момче,завладяло сърцето ти.
-Моля?-опулих се и сигурно изглеждах като невестулка.
-Точно така!Ще ти помогна!
-Как?
-Ще станем гаджета.
-И как това ще ми помогне да се събера с друг?
-Нищо не схващаш,нали?Скъпа,момчетата са ревниви..видят ли те с друг ще те поискат много по-силно и ще разберат колко много всъщност те искат.
-Сериозно?
-Да.А и уча в университета по Архитектура,точно на 4 пресечки от този по медицина.
-От къде знаеш къде уча?-очудих се.
-Леля ти ми сподели доста неща...-усмихна се.
-Добре.-казах.
-Какво?-попита.
-Съгласна съм,но ще си останем приятели,освен пред съучениците ми.
-Приятели!Но с привилегии.-усмихна се.
-Точно.-отвърнах на усмивката.
-Сега какво?-запази тишина.
-Какво?Отиваме в някой парк.Има такъв наблизо,нали?-попитах.
-Парк?Има на 2 пресечки от тук.Хайде.-хвана ръката ми и ме задърпа напред.
-Това ли е парка.-погледнах парка,пълен с фонтани и хубави пейки.
-Да.-усмихна се.
-Ела.-помъкнах го и седнахме на първата пейка,която видях.-Сега нека се опознаем.Трябва да знаем повече неща един за друг,нали сме "гаджета".
-Само пред хората.-засмя се.
-Да..точно така..Да играем на 10 въпроса.
-Добре.-съгласи се.-Аз съм първи.
-Любим цвят?
-Син.Любима храна?
-Палачинки и пица "Маргарита".Любима дистинация?
-Фиджи и Бора Бора.Любима напитка?
-Вода.Любимо животно?
-Коте.Любим актьор?
-Леонардо ди Каприо.Любима рок група?
-Може би Hollywood undead,но имам и други.Рок или поп?
-Рок.Метъл или рок?
-Рок естествено.
-Станаха повече от десет.-засмях се.
-Нищо.-усмихна се и стана.
-На къде?-повдигнах вежди.
-Към вас,баба ми и леля ми ще ви идват на гости и трябва да сме там.
-Изобщо не ми се ходи.-измърморих.
-Нито пък на мен,но ми е приятно с теб,така че хайде.-наистина?Приятно му е с мен?
-Хубаво.-подадох му ръката си,за да стана от пейката и тръгнахме към къщата на леля.

Стигнахме и отворих вратата с широка усмивка,не знам от къде взех сили да се усмихна в такъв момент,но Ник ми действаше по този начин..

-Здравейте,деца.-поздравиха ни "старите хора".
-Здравейте.-казахме едновременно и се обърнахме един срещу друг.Гледаше ме в очите..Боже,тези очи..
-Бела,опознахте ли се?-попита леля.
-Достатъчно.-кимнах.
-Елате да седнете.-потупа по дивана.
-Добре.-отидохме и се настанихме на мекия диван.
-Защо се държите така?-попита друга жена,навярно лелята на Ник.
-Как?-попита я.
-Не се прегръщате,не се целувате,не изглеждате като двойка!
-Лельо!-погледна я със свити очи.
-Тя е права.-настаних се по-близо до него и сложих глава на рамото му.Той започна да си играе с косата ми..Беше грешнo,но ми харесваше.
-Бела!-чух някой да ме вика и се обърнах назад.
-Дани!-извиках и го прегърнах.
-Сестричке!Толкова ми липсваше.-целуна ме по челото.
-И ти на мен.-погледна към момчето зад мен.
-Ти?Какво правиш тук?-развика се.

Какво ли стана?Хмм..СЪЖАЛЯВАМ,ЧЕ ГЛАВАТА Е ТЪПА,СОРИ..НЯМАМ НИКАКВА МУЗА И ИЗОБЩО НЕ МИ СЕ ПОЛУЧАВА И Я КАЧВАМ ТОЛКОВА КЪСНО..СЪЖАЛЯВАМ...ЧЕ ВИ РАЗОЧАРОВАМ 😢
Ще се опитам скоро да кача некст❤️