His Girl2:The Choice

Tears

Ето и какво се случи..
Ник и аз бяхме щастливи, прекалено, за да съм честна. Обичахме се, разчитахме един на друг.. Но всичко се промени в деня, който разбра, че майка му е загинала.. Баща му бе строга личност, не прие болката нормално.. започна да пие и да се държи по ужасен начин със сина си. Ник се предаде, не устоя, с месеци не разговаряше с мен, единствено с Кики(най-добрата му приятелка)..

С дните той ставаше по-груб с мен, държеше се сякаш стария Ник го няма, и така беше! Единственото, за което мислеше бе майка му и вината, която изпитваше, заради нея.. Виждах тъгата в очите му, беше слаб и криеше мъката в себе си.
Колкото и пъти да се опитах да говоря не се получаваше, накрая се случи това и аз напуснах домът му. Да, оставихме апартамента и се нанесох да живея у тях, след случката останах сама, изхвърлена на пътя..

-Бела? Това ти ли си?-чух познат глас в далечината.
-Джон? Какво правиш тук?-попитах най-добрия приятел на Ник, с който се запознах преди време.
-Аз.. видях те да стоиш пред апартамента на Ник и реших да видя какво става.-каза нервно.
Не отговорих нищо, сълзите се стекоха отново по лицето ми и Джон ме прегърна силно.
-Хей, какво има?-започна да си играе с косата ми.
Не знаех дали да му отговоря, беше твърде тежко за мен.. И все пак..
-Ник..-започнах хлипайки.
-Какво е направило копелето?-каза ядосано.
-Нищо. Той не е ви-виновен..
-Бела, успокой дишането си.-хвана лицето ми в ръцете си и ме погледна в очите.-Трябва да се успокоиш!
-Не мисля, че м-мога..-заеквах, плачех и не намирах думи и смисъл да спра да го правя.. Обичах го, обичах Ник повече от всеки друг, той беше моята стена, моята опора и всичко останало.
-Хайде ела..-хвана ръката ми.
-Ч-чакай..-спрях го и се върнах назад, взех куфарите си и отидох отново до него.
-Той те е изхвърлил?-погледна ме хем ядосано, хем втрещено от това, което вижда.
-Не, да, не знам.. Трябваше..-захлипах отново..
-Спокойно, после ще ми разкажеш, хайде..-погледна ме тъжно и извади ключовете от джоба си, отвори вратата на колата и след известно време бяхме пред голямата му къща.

      *няколко дни по-късно*

Разказах му всичко. От А до Я, имах нужда да споделя с някого, както Ник споделяше с Кики.. Ъх, дали тя е новата му приятелка? С нея ли ме е заменил?

Стоях в хола и ядях Doritos, вратата се отвори и през нея влезе Джон.

                     *Джон**
Излязох рано сутринта и отидох на фитнес както всяка сутрин, там се виждах с Ник. И тази сутрин не бе изключение.
-К'во става приятел?-извика от другия край на залата.
-Хей, пич!-отидох при него.
Да подчертая, той не знае, че Бела живее с мен. И как се очаква да му го кажа, той разби сърцето ѝ.
-Как е с Роза?-попита ме, вдигайки тежестите.
-Бива, с Кики как е или не си с нея?
-Дълга история брато, сега не ми се говори за момичета..
Изглеждаше тъжен, нещо го мъчеше, но не искаше да ми каже.. Трябва да разбера! Рано или късно...

                      *Ник**
Стоях на леглото си и мислех, взех телефона си и започнах да пиша в бележки.
"Съжалявам, че правя всичко това, знам, че е егоистично от моя страна, обичам я, но ще стоя настана от нея, за да не я нараня. Защото това е единственото, което причинявам на Бела! Аз не съм подходящ за нея, тя трябва да открие, някого, който я прави щастлива и се грижи добре за нея, без значение, че това няма да съм аз, колкото и да ми се иска.."

                       ****

         Здравейте хора,
Какво мислите за тази глава и това, което се случва? Сигурно сте ми ядосани за развитията на събитията, но.. извинявам се на всички вас за това, и както и че главите са толкова
къси ..