His Girl2:The Choice

Ur crazy!

-Бела.-приближи се и се опита да ме прегърне,когато ръцете ми се изплъзнаха и паднах в дълбоката вода.

*дни след инцидента*
ГТН~
Първо:Бела седеше надвесена над дълбокия океан на Калифорния.
Второ:Опитах да я спася,но..
Трето:Изплъзна се и докато я хвана беше във водата.
Четвърто:В БЕЗСЪЗНАНИЕ Е ОТ 1 МЕСЕЦ!-Опитах да осъзная всичко наново.

Какво направих?Защо не успях да я спася?Ами ако..ако..тя...
Не!Не!Не!СЪВЗЕМИ СЕ!-викаше подсъзнанието ми.
Тя може да ми е просто приятелка,но е прекрасен човек и не заслужава това наказание!Най-важното е да се съвземе,да оцелее!Тя трябва да се бори!Да се бори,за живота си.Защото колкото и да си мислим,че се разпадаме и умираме след това..че това има голямо значение и някои хора пропиляват времето,живота си..Но това е грешно!Човек трябва да се радва на живота,да е щастлив и да има за какво да живее,в каквато и ситуация да се намира!Трябва да се борим за живота си и да го изживяваме пълноценно!

~16 юни~
Идва края на лекциите и изпитите,Бела е в болница и чакам да се събуди,надявам се и вярвам,че ще го направи,защото е силна и независима млада жена!Идвам тук винаги,когато мога,защото уча,имам по-малка сестра и се грижа за болния си дядо,но Бела е важна и ще съм до нея!

Чакам..на неудобната пейка часове наред..и..нищо..

Чакането ме обзема и убива във всеки един момент!Не мога да чакам,аз съм нетърпелив човек и не издържам на напрежението,пия кафе през 1 час и мисля,че ще стана и започна да бягам,трябва да изразходя шибания адреналин!Тези емоции и всичкото това положение,в което се намирам..Ах,искам да се събуди!По дяволите!Искам да стане,да ме прегърне силно и да каже,така чаканото "здравей,добре съм",но НЕ!Защо,защо Боже ми причини тази мъка,на мен и на нея?За добро ли е?Или не се очаква нищо хубаво от всичко това?!

-Може да влезете при приятелката си,стабилизира се,но бъдете внимателен!-излезе лекарят и аз засиях от радост.
-Какво?Наистина?Не се шегувате,нали?
-Ни най-малко,момко!Влизай и виж гаджето си!-намигна ми.
-Тя не ми е..-не продължих и направо се изтрелях в стаята.

-Бела?-тръгнах бавно към нея.
-К-к-кой си ти?-промълви.
-Не ме ли позна?Аз съм приятелят ти,Ник.
-Н-ик?
-Да.
-Не те помня..Коя съм аз?Къде съм?Какво правя тук?

О,не!Само не това!

-Бела,ти си Бела Томас,в болница в Калифорния си и пострада..
-Какво стана с мен?
-Падна от моста във водата и си в безсъзнание от повече от месец.
-К-какво?
-Съжалявам..
-Заведи ме у дома!
-Но..ти не си се възстановила,а и си загубила паметта си..явно..
-Искам да се прибера!Веднага!
-Бела,Бела,успокой се!Остани тук,ще отида при доктора.
-Добре.

-Докторе,мисля,че Бела има загуба на пемет,това възможно ли е?
-При такова падане,всичко е възможно.-отговори.
-Колко време ще остане тук?-попитах.
-Максимум 2 дни,след това ще продължи на домашно лечение,но ще трябва да остане тук и да пропусне образованието си,за жалост..
-Мога ли да остана при нея?-казах объркан.
-Разбира се.

*3 дни по-късно*

-Какво искаш да кажеш?-погледнах я супер странно.
-Каквото чу!-усмихна се подло.
-Ти си луда!-засмях се.
-Луда съм!-отвърна.

*Ретроспекция*
ГТБ~
Събудих се в бяла,болнична стая..Коя бях?Как се казвах?Кои са родителите ми?
Влезе едно симпатично момче и каза,че сме приятели,че се казвам Бела,че съм паднала от мост..Нищо не пробуждаше спомените ми..Исках да си отида у дома!
***

И моментът,когато се случи,случи се и аз взех решение,което ще промени живота ми,но не само моя!

~следва продължение~
МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ:👇🏻
Съжалявам,че качвам рядко и да предупредя,че не се знае кога ще кача некст..(на почивка съм,на море..)и нямам никакво време да седна и да напиша глава.Съжалявам,за което,но скоро ще се опитам да нахвърля нещо и да кача глава..Затова очаквайте в близко бъдеще следващата глава,в която ще се разбере,какво е станало и какво ще стане!Дано ви е било интересно..Извинете,че все ви държа в напрежение,но..ТАКАВА СЪМ СИ!Моля коментирайте,дайте мнение,отнема 1,2 секунди!
Приятно лято на всички и много усмивки😊