His Girl2:The Choice

First day at work

-Вие ли сте Аманда Паркър?
-От плът и кръв!-отвърнах.
-Насам!-поведе ме господинчото към бюрото ми.-Това е работното ви място,Г-жа Морган дойде.Може да слагате снимки,картини,календари или..
-Да,благодаря.-прекъснах любезностите на Ъм..Г-н Уолкър и седнах на стола си.
-Разбира се..ако имате нужда от нещо..
-Ще ви потърся!-стана ми навик да прекъсвам човека.
-Да..аз..-тръгна към бюрото си,предполагам и най-сетне останах сама!

-Вие сте Аманда?!-вдигнах глава и зърнах руса жена на около 35,слаба и много красива.
-Да!
-Е,искам да знаеш,че тук не всичко е цветя и рози!-вече ми се стори "страшничка".-Знаеш,че си на мястото на Амбър Хембург,тя..
-Всъщност не...
-Мразя да ме прекъсват!-скара се и заметна кичур от русата си коса.-Така..-пое си въздух.-Всяка сутрин,точно в 9:00 искам Лате без захар и много сметана от кафенето отсреща на бюрото си!
-Разбира се!-съгласих се и отново се заблях в празния екран на компютъра.

Изглежда ми подозрителна..Но пък и доста глуповата,за да направи убийство..Трябва задължително да се сприятеля с колегите си,възможно най-скоро!-помислих си.

-Хей!-някой хвърли хартийка по главата ми.
-Ауч!О,и на теб здравей!-обърнах се ядосано назад и погледнах симпатичното момче в костюм и свалих ужасното си изражение.
-Аз съм Дейвид.-усмихна се.
-Бе..Ъм..Аманда!-поправих се и се усмихнах криво.
-Искаш ли да излезем довечера,Аманда?-повдигна вежди.
-Аз дори не те познавам!-вдигнах объркано рамене.
-Ще се опознаем!-отново показа брилянтно белите си зъби.
Обърнах се напред.Помислих си..ами не го познавам!Как да изляза с непознат?Но пък може да знае нещо..Ще видим..
-Може и да освободя място в графика си.-обърнах се към него.
-Вече мислех,че няма да се съгласиш.Ще те взема в 8.
-Не!Моля те,ще те чакам..ъъ..на ледената парзалка в южния парк.
-Добре.Но съм много добър,да знаеш.
-Не се и съмнявам.-казах си тихо и започнах да преглеждам доходите.

Боже!За какво учих,а къде отидох??Нали?Уча медицина,че да ставам лекар,фермацефт..
гинеколог?Да бе..!-засмях се на абсурдната си мисъл.

Стана 18:00 и работното ми време свърши.Прибрах се у дома и се разтършувах из гардероба.
-Къде ще ходиш?-спрях занимането си и погледнах към Ник.
-На среща!Ревнуваш ли?-намигнах му.
Той напусна стаята и ме остави сама.Тогава получих съобщение.
*Хей,Манди.Сменяме мястото на срещата,чакай ме в парка на Оушън и Денвър.
-Дейвид*