His Girl2:The Choice

He is jealous

-Даниел?-погледна към нас.
-Ник!-вдигна вежди.
-Какво става тук?-хванах ги за ръце и ги изведох на градината.-Говорете!
-По-важният въпрос е..какво ти,правиш тук,с него?-попита Даниел.
-Ник е новият ми съпруг.-започна да се смее.
-Ник?Ти и братовчедка ми?-засмя се още по-силно.
-Е,не точно съпруг..-почеса се зад врата.
-Да,той ми е нещо като годеник..-казах.
-И какво?Бе вие сериозно ли?-продължаваше да се смее.
-Какво?Защо?-започнах да питам.
-Ами..имахме малък спор..за Алиса..-започна Ник.
-Коя е Алиса,подяволите?-попитах строго.
-Приятелката ми.-отвърна Дани.-Която Ник реши да ми открадне,но за щастие не успя.
-Какво?Тази..Алиса ли е момичето,което харесваш?-изгледах го на кръв при положение,че е искал да открадне гаджето на братовчед ми.
-Моля?Не!-каза уверено.
-Ами коя?-попитах.
-Дълга история..-каза.
-Няма такова нещо,като дълга история!-прекъснах го.
-Някой път ще ти разкажа..-продължи.
-Хубаво.-съгласих се.
-Аз ще ви оставя да си спорите,трябва да тръгвам,да взема Манди от градина.-каза Дани.
-Чао,Дани.-прегърнах го.
-Аз ще те оставям.-казах на Ник и излязох.Хванах влака до Калифорния и отидох да посетя гроба на родителите си..така или иначе не отидох на погребението.Това щеше да ме срине тотално...

Пристигнах в Калифорния и хванах автобус до най-близката спирка до гробищата..Леле само като си кажа тази дума и настръхвам...
Отидох до най-близката цветарница и взех два големи букета..

Отворих голямата порта,която бе леко открехната,и влязох в мрачното място.Започнах да търся местата,на който са заровени и след 5-минутно търсене ги открих.Сложих красивите цветя и седнах на тревата.
-Мамо,тате,знам,че най-вероятно не ме чувате..Съжалявам,че не успяхме да се сбогуваме..Липсвате ми!Как ще живея напълно сама в този свят?Без вас..най-скъпите ми хора..Не мога да повярвам,че ви....няма.*въздъхнах*Искам да върна времето назад,да се сбогувам с вас,да ви прегърна..за последен път!Животът е кратък,връщане няма,но знайте,че ще живеете вечно!В моето сърце!*започнах да плача*Липсвате ми,скъпо семейство!

Стана късно,смръчи се и залезът отмина..Запътих се към гарата,но бе затворена..Е,ще остана в старата ни къща..Добре,че бе наблизо.

Влязох в къщата ни и веднага ме лъхна парфюма на майка ми..Така миришеше на ванилия...Ах!Отново сълзи се стекоха от очите ми,избърсах ги и реших да видя какво има в хладилника.Отворих го и имаше доста неща,но гладът ми отмина,никък не ми беше до ядене точно сега,точно тук..
Взех си душ от дългия път и облякох халата на мама..Всяко нещо тук ми напомня на тях..Но беше приятно,да знам,че все още са тук,дори да не е телом,а само духом..за жалост.
Настаних се в старото си легло и се опитах да заспя..Което стана рано или късно..

*няколко дни по-късно*

И така..днес сме отново на училище.Надигнах се от леглото си,събудих Хана и станахме да се оправяме за училище,извърших сутрешните си процедури и облякох това:

Тръгнахме за училище..

Денят мина.Направих теста си успешно,надявам се..и се запътих към изхода.Целият ми клас бе пред мен,включително Джейк..Вървях зад повечето ученици и зяпах в телефона си,когато вдигнах поглед и видях Ник.Затичах се към него,като преминах през всички като ураган и се метнах на врата му,той ме целуна леко и каза през устните ни: "Видя ли ни?",само казах едно :"Така мисля" и той ме завъртя във въздуха.
-Честито!-започна да ръкопляска Джейк.
-Джейк?-стъпих на земята и се усмихнах.-Благодаря.-казах и хванах под ръка Ник,като гордо закрачих напред.

-Видя ли?-попита като се отдалечихме.
-Кое?-отговорих на въпроса с въпрос.
-Той ревнува!-отговори.
-От къде си сигурен?
-Видя ли как гледа като костенурка?Да!Определено ревнува!План "а"-успешен!-усмихна се.
-Благодаря ти,за помощта.Оценявам го.
-Няма за какво.Приготви се за фаза номер две!

Доста странна глава..бът..мнения?Нещо?Съжалявам,че е къса..Но искам "фаза 2" да остане в тайна и нда...😏😁