Terrible news

1.2K 113 16
                                    

Сгрумолих се на земята при думите на лекарите.Тежки сълзи и викове излизаха от устата ми като поток.Не мога да повярвам!Не мога да повярвам,че..родителите ми са....мъртви..

Не след дълго телефона ми пак звънна,не исках да вдигам,но явно беше наложително щом толкова настояваха.Беше леля ми Кристин.Сега тя е мой попечител и трябва да я посетя в Бъркли.От утре излизахме ваканция,така че имах възможност да замина.
Сълзите ми не спираха и аз си оправях багажа,разбира се, с моя късмет ципа се скъса..сега какво ще правя..
Хана нахлу с гръм и трясък,както винаги.
-Какво ти е?-падна на земята до мен.
-Аз..родителите ми са загинали в катастрофа по време на екскурзията до Ню Йорк,моста се е разцепил на две по време на силно заметресение и са пропаднали във водата..няма оцелели...-продължих да роня сълзи.
-Спокойно.-прегърна ме.
-Заминавам.-казах тихо.
-Какво?Къде?-попита.
-Леля ми става моя попечителска и ще замина за Бъркли при нея.-отговорих.
-Не знам какво да ти кажа..-натъжи се.
-Не е нужно да ми казваш нещо..Хана,имаш ли куфар?
-Някъде тук..да,мисля.Защо?-показах ѝ скъсания цип.
-Оу.-каза и започна да рови.Намери някакъв тъмночервен куфар и ми го подаде.
-Благодаря,спасяваш ми живота.-усмихнах се колото можех.
-Кога заминаваш?-погледна към многото дрехи.
-Утре..до края на ваканцията.
-Но това е цяла седмица..-нацупи се.
-Ще се оправиш.-намигнах ѝ.
-Да кажа ли на другите?-попита.
-Не,стига ми толкова мъка,не искам още хора да ме съжаляват.И все пак..не,най-добре не казвай..засега..поне докато замина.
-Добре..-кимна и излезе.

Времето минаваше бавно..и все пак стана вечер,не вечерях,не пих...бях тъжна...празна и някак нямах желание за живот..

Легнах си и спомени нахлуха в главата ми,хубави спомени,с родителите ми..толкова ги обичах и ще ги обичам,дори когато ги няма вече..Плачех под завивките и изведнъж дочух нещо.
"Харесваш я,нали?Затова се отказа!И не ме лъжи!Познавам те!"
"Но тя нали заминава?"
"За 7 дни!"
"Вярно."
"Трябва да ѝ кажеш рано или късно."
-Но аз не знам какво изпитвам към Бела..."
"Джей?Ти?Не знаеш какво изпитваш към едно момиче?"
"Тя е различна."

Нататък не разбрах какво се говори,но явно бяха Хана и Джей..Казах ѝ да не казва..нищо..Не ми се занимава с никого в момента...
Зарових глава в завивките и заспах.

Събудих се рано,странно за мен..
Взех багажа,облякох някакви произволни дрехи и тръгнах към гарата.
Взех билети и се качих на влака.
След 2 часа бях в Бъркли.Взех автобус до нейната къща.И добре,че беше на двора,че така или иначе не помнех точно в коя къща живее.
Отворих вратата и я потупах по гърба.
-Лельо Кристин.-прегърнахме се.
-Здравей,Бела.Боже,колко си пораснала.-усмихна ми се с тъга в очите.
-Лельо..-заплаках.
-Знам,мила,знам..

*няколко часа по-късно*
-Лельо,шегуваш се,нали?-започнах да обикалям из стаята.
-Не...за жалост..Да,Бела родителите ти загубиха всичко..
-Моля?
-Всичко...-заклати глава.
-И какво сега?
-Ще те запознаем с Николъс Браун.
-Защо мен?Кой е този?Кои ние?-попитах объркано.
-Семействата са ни приятели,баба му предложи да се запознаете.
-И какво следва?
-Вие ще решите,ако се харесате-добре,ако не..ще затънем още повече.
-Искаш да кажеш,че трябва да съм с момче,което не познавам и сигурно е някой грозен пръдльо със скоби и очила?
-Поне опитай.
-Имам ли избор?Кога ще се срещнем?-попитах.
-Днес.-каза.
-Толкова скоро?-вдигнах вежди.
-Съжалявам..но нямаме нищо..разбери и мен..
-Разбирам,знам какво е да нямаш пукнат грош и вече и знам какво е да нямаш родители.-тръшнах вратата и се затичах по стълбите нагоре към стаята си.
-До 5 да си готова.-викна леля отдолу.
-Добре!-изкрещях и започнах да бия главата си с възглавницата.

Стана 4,станах и отворих куфара си.Избрах тези дрехи и сплетох косата си на рибена кост.Измих лицето си,за да му придам малко по-жизнен вид и да измия всичките засъхнали и все още влажни,солени сълзи.

Измих лицето си,за да му придам малко по-жизнен вид и да измия всичките засъхнали и все още влажни,солени сълзи

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Някой звънна на звънеца,навярно "Николъс Браун",аз се затичах да отворя на новите ни гости.

Отворих широко вратата и го видях,новото ми предизвикателство в най-шифлования му вид.

И така..без много хейт за това,че Марк и Лорен загинаха..сори..и на мен не ми е много приятно..Та..какъв ли мислите ще е "годеникът" на Бела?😏👀❤️

His Girl2:The ChoiceWhere stories live. Discover now