His Girl2:The Choice

Every end is a new begining

-Всеки край е ново начало..-шушнех си аз.
-А?-погледна ме Николас.
-Всеки край е ново начало.-повтарях.
-Бела?
-Ъ?-обърнах се към него.
-Какво ти е?-попита.
-Нищо ми няма!
-Повтаряш едно и също нещо?!Лошо ли ти е?
-Чувствам се..прекрасно.-въздъхнах.
-Сигурна ли си?Ти ..загуби паметта си..разбираемо е да ти е зле.
-Какво?А,да..
-Бела?Кажи ми,какво си спомняш?
-Всичко!-вдигнах поглед.
-Защо сега ми казваш?Аз..ще отида да оведомя сестрата..
-Ник!Стой тук!Никой не трябва да разбира!
-Че си си върнала паметта?
-По-тихо!И стените имат уши!
-Добре!Но защо?
-Една дума-ОТМЪЩЕНИЕ!
-Ти да не полудя?
-О,не скъпи,не съм луда,но тези,които ми причиниха това ще станат!
-Боже..!

*Няколко дни в болничното легло, със силна болка в главата,по-късно*

-Сега какво?-попита Ник,а аз гледах в тавана.-Кажи нещо!-повиши тон.-Тъжна си..-продължи да говори сам на себе си.
-Не ми е тъжно.Просто ми е празно.И точно затова ми се мълчи.Нямам думи,само тишини.Ако не можеш в тях да ме намериш,не се отчайвай.Ще те разбера.Не се завръщай в тъжното ми вчера.Аз имам своето несбъднато сега,самотна вечер,чаша вино,песен.Аз имам неначетени мечти.Сега се уча да ми бъде лесно.И точно затова ми се мълчи.-целунах го нежно по меките бузи и легнах в мекото легло.
-Ти май наистина си си загубила ума..сега и поетеса ще ми ставаш.-засмя се леко.
-Шшт!Ник,тихо...-потънах в сън,прегърнала едно прекрасно и невинно същество до себе си.
Това беше последната ми спокойна нощ..Преди началото на новото..
-----------------------------------------

-Е?Наистина ли мислиш да го направиш?-попита Мейсън.*по късно ще ви разкажа за него*
-Определено,да!-заявих твърдо.-И ти ще ми помогнеш.
-Ще ти помагам,но ме дръж на страна от това,ОК?-помоли.
-Както кажеш!-съгласих се.
-Сигурна ли си?
-Напълно!-затвърдих.
-Ами Ник?-погледна към звънящия ми телефон.-Ник,онзи Джейк?Какво ще правиш?Оправи се с тях първо,не мислиш ли?
-Прав си.Кажи на Ник,че ще му се обадя скоро,аз ще говоря с Джейк по-късно.
-Хубаво.Ще се видим утре.
-Лека нощ.-усмихнах се и го изпратих до вратата.

Както казах..много неща се случиха..Като за начало реших да не будя подозрения,че съм си върнала паметта,защото се появи Мейсън (той е приятел на баща ми,оставил е наследството си на него,а не на мен,за да не го заподозрат и той цъфна на вратата ми с всякакви вещи на родителите ми..дълга история)сподели ми някои..неща..И аз не знам много подробности.Фирмата,в която работеха явно е била конспирирана или нещо подобно...и мислим,че някой вътрешен човек е натопил за нещо родителите ми и са ги...дори не искам да казвам тази дума...Защото се оказа,че баба ми и дядо ми са били убити от същите хора..
Опасявам се,че,ако разберат коя съм,ще искат и моята смърт.Но аз няма да бягам!О,напротив!Дори ще отида сама при тях!..честно казано и аз се побърках от толкова информация!И не,не съм луда,аз съм наранена!

*3 години по-късно*

Завърших университет,взех дипломата си,разделих се с Джей..Ник откри "любовта на живота си"..С Мейсън планираме да се преместим*по-точно,аз* в Калифорния.Там ще кандидатствам с дипломата си за работа във фирмата на родителите ми,така се надявам да разбера истината...

Отидохме на летището,съобщиха,че трябва да се качваме и точно тогава се появи една позната фигура,тичащи към нас..
-Ти какво правиш тук?
-Питай него!-посочи Мейсън.

*следва продължение*
Ами стана една каша..Дано нещо сте разбрали от "това".Вие ще кажете..И също съжалявам,че не съм качвала,но съм болна от цяла седмица и просто нямам сили да мисля,камо ли да пиша..Който има желание да дава идеи на лично,моля!За да напиша колкото се може по-скоро некст!❤️