His Girl2:The Choice

Home!

-За..за какво?-притесних се.
-Не знам как да ти го кажа..Бела..
-Майк?
-Бела..аз..
-Казвай направо!Моля те!
-Виж..влюбен съм в теб от 8-ми клас,но не можех да ти го кажа,защото знаех,че ще разваля приятелството ни и точно това направих!-каза набързо.
-Слушай..Майк..
-Не изпитваш нищо към мен,нали?Обичаш онзи идиот?-ядоса се и разцепи устните си върху моите.- Почувства ли нещо изобщо?-попита след като се отдалечихме.
-Майк..
-Разбирам те.Съжалявам,че стана така и развалих приятелството ни.Съжалявам!
-Не си..
-Напротив,знам го!Сбогом,Бела!-започна да си тръгва.
-Майк..-казах последно и го изгубих от погледа си.

Какво стана?Защо не съм забелязала до сега?..Не мога да повярвам,загубих най-добрия си приятел..
Чувствам се празна отвътре,искам да излея чувствата си,да се разплача,да се сгрумоля,да потъна в някоя дупка..но не мога!Стига толкова мъка!..Това не е моя живот,не е стария,безгрижен живот на Бела Томас.Не е..Сама съм,имам Джейк,но дори не знам докъде ще стигна с него..Дали ме обича?Дали изпитва нещо?Или е решил да пробва,да ме използва,защото той така прави,с всички..Животът ми определено се срина още повече,нямам родители,нямам любов,уют и грижа,сама,в света!

Прибрах се,нямах работа там..Нямах живот там.Отидох У ДОМА!

Взех влака до Калифорния и се върнах в бащиния дом!А училището?То ще почака!И не,няма да оставя образованието или мечтите си,но нямам и сили да преживея това.

Вече съм у дома,познатият парфюм лъхна и погали сетивата ми.Седнах на стария диван,с гледка към прозореца,озаряваща големия град.Звездите блещукаха и щурците пееха нощната си песен.Неусетно съм потънала в необятен и спокоен сън,който само в този дом,тази къща,можех да усетя.

Птичките зачуроликаха и лъчите на слънцето погалиха меката ми кожа.Протегнах ръце,отворих бавно очи и леко станах.Измих се и облякох една бяла,дълга тениска.Пуснах си Netflix и хапнах студено мляко с овесени ядки.

Излязох на разходка по плажа,събух кафевите си сандали и започнах да вървя по мекия пясък,галещ ходилата ми.Седнах на един голям камък,подобен на скала и се загледах в изгряващото слънце.Заиграх се с пясъка и прогоних всякакви мисли от главата си.
Загледах се в хоризонта,в хората,тичащи,плуващи и правещи всякакви неща..Радостни,щастливи,любуващи се на прекрасния,изпълнен с приключения живот.Не и аз,аз исках да умра,да се оттърва от цялата мъка и страдание,което чувствах точно сега.Замислих се,за..всичко,за всички.Джейк,Джейк..обичах ли го?Бях ли щастлива с него?Щастлива,ДА!Но дали го обичам?Чак сега си задавам тези въпроси и се чудя..Дали реално имам чувства към това момче?Или просто се заблуждавам?Харесва ми идеята да сме заедно,но когато това стана бе различно.Трудно е..как да разбереш,обичаш ли някого?И като какъв?Майк призна чувства,таени дълго,за жалост не и от моя страна.Разрушихме приятелство,важно колкото за него,повече за мен.Утехата му,прегръдката му,липсват ми.Липсва ми всяка една секунда от живота ми ПРЕДИ!Няма връщане назад,а всяко случило се е един урок,който ще помним за цял живот!
Мразех живота си,оптимист съм,но омразата и съжалението надделява във всеки един момент.Искам да се простя с всичката тази мъка.

Отидох на един мост,качих се и щях да скоча или пък не?!
-БЕЛА!-някой извика.
-Какво?-казах ядосано,без да се обръщам към въпросния човек.
-Не ме карай да правя като в Титаник!-заповяда.
-Какво да правиш?-казах,все още гледайки океана и вълните под краката ми.
-Скачаш ли ти,скачам и аз!-каза твърдо.
-Защо ти е да го правиш?-казах,едвам държейки се за желязото.
-Защото си важна за мен и няма да позволя така да си отидеш и да захвърлиш целия си живот!Защото си прекрасен човек и дори да мислиш,че животът е ужасен и няма спасение,ще ти кажа,че се лъжеш и не бива да се губиш в тъмнината!-възпротиви ми се.
-Ти се лъжеш!Че си мислиш,че е толкова лесно!-отговорих.
-Напротив!Много добре знам какво е да изгубиш всичко и да нямаш никого до себе си,да си сам и да искаш да се оттървеш от това бреме,което бавно те застига и в един момент искаш да избягаш,но не става така!Родени сме,за да сме щастливи и дори с трудности трябва да се борим за това,което желаем и обичаме най-много!Повярвай в себе си,Бела!Не поемай този риск напразно,няма връщане назад и повярвай ми,един ден ще си щастлива,че не си направила тази огромна грешка!

Кой ли мислите е човека,който говори с Бела?Също какво ли ще реши?Искам да остане в тайна😏а вие давайте мнения и гласувайте,за да знам дали да продължавам!Надявам се да ви е харесала главата и моля коментирайте.❤️