I need you! ~Yoonmin~

Нашето начало!

~Г.Т. Yoongi~
~1 седмица по-късно~
Джимини беше изписан от болницата. Оказа се, че не е имал сериозни наранявания, които биха могли да му се отразят на здравето в бъдеще. Бях много щастлив след като чух това! Той беше добре, беше с мен..., но днес беше денят, в който исках да получа обяснение от него. Не му бях казал, че знаех че е обратен. Нито за всичко между него и Куки. Нито за плановете на Куки и Тае.
Джимин: Прибираме ли се хьонг? -той ме пита с този негов сладък, развълнуван глас.
Ш: Прибираме се Джимини -аз му се усмихнах, а той ми отвърна прегръщайки ме силно.
Ш: Джимини. Не ми се остава тук.
Дж: Как така хьонг? -той ме погледна объркано, но не спря да ме прегръща все така силно.
Ш: Ако не ме пуснеш ще трябва да останем, защото си счупил ребрата ми -аз се засмях, а той се отдръпна.
Дж: Извинявай хьонг....-той сведе главата си.
Ш: Хей аз само се шегувах Чим -казах му аз опитвайки се да се приближа до него, но той се отдръпна назад.
Дж: Хайде да тръгваме.....нека говорим в домът ви не тук...- домът ни?! Ама той е и негов дом?! Защо говори така?!
Всички ни чакаха долу, защото майка ни (Джин) реши, че ще е по-добре, ако аз говоря с Джимин. Да...., ама не. Дж: Хайде, да не ни чакат повече - той ми се усмихна, но явно не знаеше колко фълшива беше и изглеждаше тази усмивка.
Ш: Добре. - казах аз и заедно двамата излязохме от болницата, където всички стояха във вана и чакаха. Аз разбира се носех багажа на Джимини. Няма да му позволя да се нарани!
~~~1 час по-късно~~~
Вече се бяхме прибрали в общата къща и чакахме някой да пророни дума. Никой.....никой не каза абсолютно нищо.
- Та Джимини, аз и Тае наистина съжеляваме за случилото се....нямахме такива намерения- Куки започна да говори, но беше грубо прекъснат от Джимин.
- Те знаят....нали? -каза той гледайки към пода.
- Ами....- Куки се разколеба дали да му каже истината.
- НАЛИ?! - Джимин повиши тон. Куки явно не очакваше това....Лошо му се пише...
- Д-д-да....съжелявам наистина Чим! Аз исках да помогна не да-пак беше грубо прекъснат от Джимин.
- С какво?! С това да сринеш живота ми ли?! Защо им каза, че съм такъв!? Защо!?С какво го заслуших?! Какво ти причиних.....какво причиних на всеки тук!!!??? - Той се срина...просто не издържа. Сълзите излизаха от очите му с бясна скорост и на тяхно място идваха и други, а той се свлече на пода оплаквайки цялото си съществуване.
- Какво!? Какво ти причиних?! ДА!!! Да, обратен съм! Е и? Трябваше да го казваш на всички ли?! За да получа допълнително подигравки от хората, които ме ценяха дори малко?! - той викаше и едвам си поемаше въздух.
- АМИ, АКО И АЗ СЪМ?!!!!! КОЙ ТИ КАЗА, ЧЕ СИ САМ!? -Куки вече беше на предела на нервите си, а Джимин на предела да получи нервна криза и да изпадне в депресия. Аз стоях там и гледах...сякаш тялото ми беше вцепенено. Не можех да говоря, нито да се мърдам, а и по-добре...кой знае какво бих направил в момент като този.
- Т-ти....ти няма как да си! Все пак ти беше този, който ме отряза нали?!
- ОТРЯЗАХ ТЕ НЕ ЗАЩОТО СИ МОМЧЕ, А ЗАЩОТО АЗ ВЕЧЕ ХАРЕСВАХ ДРУГО МОМЧЕ!
- Не ти вярвам! Няма как да ти повярвам! Никога повече!
- МАМКА МУ ДЖИМИН!!!! АЗ СЪЩО СЪМ ГЕЙ! ОТРЯЗАХ ТЕ, ЗАЩОТО МОМЧЕТО, КОЕТО ХАРЕСВАМ Е ТАЕХЬОНГ!!! ЗНАЕХ, ЧЕ ЩЕ МИ СЕ ПОДИГРАВАТЕ И НЯМАХ СМЕЛОСТ ДА МУ ГО КАЖА!!! А И ДА КПОП ИДОЛ И ТО МАКНАЕТО НА ГРУПАТА Е ГЕЙ!!! И ХАРЕСВА МОМЧЕ ОТ ТЯХНАТА ГРУПА, НО НЯМА СМЕЛОСТТА ДА ГО КАЖЕ, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕ ДАЛИ Е ПРАВИЛНО ИЛИ НЕ!!! ДА ДЖИМИН, АЗ ХАРЕСВАМ ТАЕХЬОНГ КАТО ПОВЕЧЕ ОТ ПРИЯТЕЛ, НО ТОЙ МЕН....ЕДВА ЛИ! - след чутото всички се стаписаха. Таехьонг дори не помръдваше. Джункук стоеше там вцепенен след като осъзна какво беше казал.
- Тае......аз....- Куки сведе глава и се свлече на пода. Той припадна?! Всички отидоха при него. Заобиколиха го, а аз стоях в ъгъла. Гледах към Куки, но после погледът ми се засече с този на Джимин, който все още плачеше на пода. Сърцето ми сякаш отказа да бие след като видя Джимин в това състояние. Сълзите искаха да си проправят път навън, но аз не исках Джимин да ме види така и то сега. Извърнах поглед и погледнах към вече свестилият се Джункуг и Тае, който стоеше неподвижно до него.
- Т-тае...аз наистина -Куки беше прекъснат от Тае, който го беше прегърнал силно и плачеше.
- Защо не ми го каза по-рано Куки?!
- Тае... Аз те харесвам наистина! И ще разбера, ако ме отблъснеш аз- той беше прекъснат от Тае, който сля устните им в една нежна целувка. След като двамата спряха да се мляскат (направо се чудя как не се изядоха) всички погледнаха към Джимин, който все още плачеше.
- Чим....съжелявам. - Куки му се извини.
- А-аз.....-той се изправи.
- Аз се връщам в Бусан! - Моля?! Какво си мисли той?! Че ще го пусна?!
- Но Чим, всичко вече свърши. -каза Куки. Не мога вече! Искам отговори!!!
- Защо искаш да ме забравиш? -казах безчувствено аз.
- Не те засяга хьонг! - той ми отвърна повишавайки ми тон.
- След като става дума за мен, значи имам правото поне да знам защо? - казах аз, но този път по-студено.
- Ако исках щях да ти кажа!...- е не не издържам вече! Той предизвикваше ли ме?!
- Попитах те нещо! Можеш поне да ми отгвориш!!!
- Не искам!
- Защо?! Да не би аз да бях този, който те отряза?! - май попрекалих, но не ме интересуваше вече.
- Значи ще ми се подиграваш!? Ами добре ХЬОНГ! Подигравай се колкото искаш....и без това след седмица ще съм част от миналото ти!
- Седмица? - Хосеок се обади очудено.
- След седмица ще съм се изнесъл напълно от тук! Така поне няма да има кой да ми се подиграва...
- Ти да не би да ме харесваш? -питах Джимин директно, а той застана като статуя.
- Моля?! Да те харесвам....няма как да стане! -той каза опитвайки се да прикрие чувствата си.....е не му се получава.
~Г.Т. Джимин~
- Да ти същия .....и защо пък не? Все пак си гей, нали? - не можах да сдържа сълзите си...точно бях спрял да плача, а сега и това...супер.
-Шуга хьонг буквално се изподигра със сексуалната ми ориентация....супер.
-...- той остана безмълвен, а аз тръгнах към вратата. Когато усетих нечия ръка да ме придърпва обръщайки ме с лице към човекът, който ме издърпа. След като вече се бях обърнал бях на милиметри от лицето на Йонги.
- К-какво п-правиш? - казах аз заеквайки.
- Взимам си своето!
~ Г.Т. Неутрал~
Шуга се приближи до Джимин и сля устните им. Джимин явно беше объркан, но веднага отвърна на нежната и в същото време груба целувка. Това беше тяхната първа целувка. Джимин никога не бе целунал никого, Шуга беше, но видимо изглеждаше сякаш за първи път опитва вкусът на сладките меки, червени чужди устни, които само Джимин притежаваше. Шуга се чувстваше сякаш това беше неговата първа целувка. Двамата стояха така доста дълго време, но им се наложи да сложат край на тази целувка, за да може да си поемат глъдка въздух. Отделяйки устните си един от друг, всички в стаята се усмихнаха на новите двойки...Йонмин и ВиКук.
- Х-хьонг...
- Джимини...аз не бях обратен, но сега по твоя вина аз съм и съм горд с това, ако мога вечно да вкусвам вкусът на твоите устни! - Йонги се усмихна.
- От кога стана поет Йонги хьонг? - Джимин се засмя замалко после погледна в очите Йонги.
- Така и не отговорих на въороса ти.....исках да те забравя, защото знаех колко не правилно е да те искам! - Йонги се усмихна при чутото и прегърна Джимин дарявайки го с целувка по челото.
- Не е не правилно! След като и аз го искам! -и двамата се усмихнаха.
- Е хьонг....това занчи ли, че сме...- Шуга го прекъсна.
- Да Джимин...ние сме двойка, но първо...приемаш ли да си моето момче?
- Много ясно хьонг!!!
- И няма да ходиш никъде?
- Да!
- Добре тогава. Значи сме заедно! - двамата се усмихнаха и се дариха с бърза целувка, но бяха прекъснати от Джин, който плачеше.
- Какво става Джин? - Шуга го изгледа объркано заедно с Джимин.
- Колко бързо пораснахте ಥಥ.
- Права си мамо. - каза Шуга и всички се засмяха.
- Окей обаче има едно правило....- каза Намджун.
- Какво? - попитаха Йонги, Джимин, Тае и Куки в един глас.
- Не трябва никой друг освен нас да разбира за вашите връзки - той погледна към всички.
- Ясно!
Преди да се усетят ( Намджун, Йонги, Джимин, Тае и Куки) Хосеок и Джин подскачаха крещейки
Хопи и Джин : Йонмин!!!! Викук!!!!!! Ааааааааааа!
- Харесва ми Йонмин - каза Йонги. Всички го погледнаха и изпаднаха в бурен смях, той също се смееше с тях.