I need you! ~Yoonmin~

Моля те прости ми!

~Г.Т.Джимин~
След като Йонги припадна, линейката дойде и го отведе на носилката. Аз стоях плътно до него, докато не го заведоха в операционната, заради прободната му рана. Седнах на един от столовете и чаках. Чаках момчето, което обичам да излезе живо от тази стая. Чаках разговорът ни, в който аз щях да го помоля да ми прости. Чаках всичко да се оправи. Но най-вече чаках да го видя жив и здрав, извън тази стая. Да мога да целуна пак нежните му устни.
~2часа по-късно~
Все още стоях и чаках. Никой не излизаше. Ако той....ако той си отиде...-сълзи текнаха от очите ми.- ако той си отиде, си отивам и аз! Но сега трябва да стоя оптимистичен, заради него! След има няма половин час докторът излезе от операционната. А аз станах от стола, на който се бях настанил и тръгнах към него притеснено.
- Какво става, докторе? Йонги добре ли е? Той ще се оправи, нали? - задавах въпросите си един след друг, а докторът ме успокои.
- Хей, изслушайте ме, моля. -аз спрях да говоря и се заслушах в нещата, които щеше да ми каже докторът.
- Господин Мин е добре! Няма опасност за живота му. Раната не е дълбока и той ще се оправи много скоро.- не можех да повярвам! Той е добре!!! Добре е!!! Чувствах се сякаш съм на седмото небе!
- Ще остане тук за три дни, за да можем да наблюдаваме състоянието му.
- Благодаря Ви много!
- Няма за какво, това ми е работата.
- Е...мога ли да го видя?
- Да, в момента е заспал, но най-вероятно скоро ще се събуди. Намира се в стая 603.
- Благодаря Ви отново! -затичах се към стаята, която докторът ми беше споменал. Не след дълго вече бях пред врата на стаята на Йонги и бавно я отворих като влязох възможно най-тихо.
Отидох до леглото му. Седнах на стола срещу леглото и хванах нежно ръката му.
- Съжалявам! Съжалявам за всичко! - разплаках се и почнах да галя нежно ръката му.
- Ти си ми всичко! Тези 3 месеца имах чувството, че ще умра! Без теб аз нямам причини, за които да живея! Моля те, моля те Йонги...прости ми! Никога не бих си и помислил да ти изневеря! Казах ти Хосеок ме целуна. Знам, че загубих доверието ти...и теб самия. Но аз ще се боря за теб, докато не си те върна обратно! Обещавам! Един ден пак ще бъдем заедно! Знам, че не съм достоен за теб...и нямам право дори да те искам, но....ти си ми всичко. Всичко, което имам и всичко от което имам нужда! И никога не си и помисляй, че бих те заменил! Ти си причината, поради която дишам! Причината за цялото ми съществуване! Моля те...ПРОСТИ МИ!!! - плаках..., докато не усетих как захватката му се стяга и ме придърпва към себе си.
- Джимин....не плачи...моля! -каза ми той едвам едвам.
- Н-не мога хьонг! Не мога! Заради мен ти си в това състояние!
- Н-не...Джимин...аз можех да те оставя..., но не го направих.., защото колкото и да исках да те забравя...за мен това беше сякаш да спра да дишам. Защото...
- Х-хьонг! Съжалявам! Съжалявам за всичко! Моля те не ме оставяй отново! - сълзите ми се усилиха, а Йонги избърса сълзите ми с пръст.
- Повече никога! Винаги ще съм с теб, независимо от всичко!
- Е, това значи ли, че ми прощаваш?
- Да, Джимине, прощавам ти! Но повече никакви неволни целувки, с който и да е! Бях на косъм да счупя носа на Хосеок онзи ден, в който ти го целуна, честно! - усмихна се леко той.
- Поправка *когато ТОЙ ме целуна! - наблегнах на ТОЙ.
- Да, да...-засмя се леко той.
- А защо ми прости?
- Защото Джимин, колкото и да искам аз не мога да спра да те обичам!
- И аз те обичам Йонги! -той тръгна да ми казва нещо, но беше прекъснат от устните ми, които се намираха върху неговите нежни и сладки устни. Той беше шокиран първоначално, но веднага след това отвърна на целувката.