I need you! ~Yoonmin~

Никак не е на добре

В тъмното, студено студио Yoongi се бе свил в стола си, гледайки замаяно през прозореца. Цялата стая бе разхвърляна и дори не бе нужна светлина, за да се видят листовете и счупени химикалки по пода .  Yoongi имаше някакъв проблем, нещо което го тормозеше, чувство, което не го напускаше.
Младото момче бе адски притеснено по незнайни за него причини. Всичко вървеше толкова добре тези дни, какво толкова се случи, че промени това? Изгубен в собствените си мисли той реши да си полегне, нищо че сънят просто като за първи път отказваше да го обземе.

Рано сутринта на другия ден Jungkook и Taehyung вече се бяха върнали от екскурзията си до Busan, но от Jimin нямаше и следа. Когато двете влюбени момчета се прибраха, всички ги обсипаха с въпроси свързани с третото момче, което липсваше. Единственото, което момчетата повтаряха е "ще разберете!", но това не бе достатъчно за Yoongi.
"Мениджър-ним" младия рапър възкликна виждайки мениджъра на групата да върви по коридора с видимо пълна с документи папка.
"Да, Yoongi? Какво има?" попита момчето пред тъмнокоското с усмивка "Кооога боядиса косата си?" продължи леко изненадано при вида на идола пред него. Колко ли щеше да му струва това? Е, не е като момчетата да го слушаха относно това толкова много след случая в който Jin си отряза малка, но видима част от косата. "Всички ли станахте бунтари!?" попита той уплашен от фантазията си в която Taehyung най-вероятно тичаше с коса преливаща от всякакви цветове визирайки, че това е дъга, която символизира сексуалността му и подкрепата му към всички други като него.
"Не, просто имах нужда да я сменя...пък и вече писах на-" тъмнокосото момче бе прекъснато.
"НЯМА ДА МИ ОТРЕЖАТ ОТ ЗАПЛАТАТА!!" извика щастливо мениджъра им приковавайки вниманието на всички в стаята.
"По-тихо hyung" промърмори Yoongi продумвайки отново "Та, знаеш ли кога се връща Jimin?"
"Той още ли не ти е казал..."
"Какво има да ми казва?"
"Yoongi, ти и той станахате прекалено...очевидни, до такава степен, че всички в компанията научиха за вас, дори новобранците. Стана прекалено сложно да прикриваме връзката ви. Един от вас двамата трябваше да напусне групата и исках да го кажа и на двамата, но Jimin ме помоли да не го правя" едвам мълвеше по-високото момче като гледаше виновно. Той наистина обичаше момчетата и последното, което искаше бе да ги разделя по този начин, но работата си е работа.
"Моля!?  Jimin-"
"Недей да повишаваш тон!" скара му се по-големия като продължи "Не, поне все още не. Дадохме му един месец почивка, за да си събере мислите и за да може да бъде психически подготвен за последния си концерт в BTS.."
"Но защо-"
"Съжалявам Yoongi, трябва да вървя" изивни се мениджъра им и напусна стаята, оставяйки Yoongi отново изгубен в мислите си, но този път, чувството, което изпитваше му бе ясно. Тъгата бе чувството, което го обземаше в този момент. Със сведена надолу глава той се отправи към студиото си, подминавайки всички, които го викаха.
"Май трябваше да му кажем, а?" попита Tae.
"Да...май" отговори Jungkook със сведена глава.