I need you! ~Yoonmin~

Ваканцияяя (част 2)

-Г.Т. Неутрал-
Беше рано сутринта, но момчетата вече бяха готови с багажите си. ВиКук първи слязоха за закуска, след това Намджин, Хоби и телефонния разговор между приятелката му и накрая...Yoonmin.
Jimin първи прекрачи прага на кухнята, поглеждайки към масата на която стояха пет момчета готови да нападнат палачинките си. След Jimin, влезе и Yoongi, който беше с необикновено разрошена коса, само по боксерки, гледайки в една празна точка, очевидно туко що събудил се. Jimin хич не беше по-добре от него, даже напротив. По-малкото момче имаше гнездо на главата си вместо коса (не в буквалния смисъл разбира се), широко (доколкото е възможно) отворени очи и много, много подпухнали устни. От далече си личеше, че нощта за Yoonmin е била незабравима, а за Хоби, който бе в близост до тях...отчайваща.
-Вчера...защо не ми купихте тапи за уши? - попита Хоби с видимо раздразнение и беше абсолютно прав, защото горкото момче цяла нощ не мигна...
- Защо не си купиш апартамент или поне си направи стая далеч от нас тогава. - отговори също с раздразнение Yoongi, очевидно защото туко що бе станал.
- Аййшшш!
- Ааа значи като Taekook го правят ти мълчиш Хоби хьонг, но когато аз и хьонг го правим е огромен проблем! Това не е честно! - запротестира Чим.
- Всъщност Хоби, Чим е прав...остави децата да си живеят живота сега, защото кой знае кога „простата им ще алармира” - изказа мнението си Джун, което пък накара „принцесата му” да си върне палачинката обратно в чинията. (Цялата палачинка...спокойно, тя като по чудо бе непокътната)
- Джуни не на масата! Хайде стига деца, защото очевидно вчера всички сме били...ех...игриви, а милия Хоби остана на сухо, така че...проявете малко уважение. - каза Джин като всички замлъкнаха и почнаха да ядат палачинките си.

-09:00 сутринта-

Yoongi бе готов да използва всяка думичка от цветущия си речник след като разбра колко бе часа.
Чим се зае с успокояването му, което очевидно не помогна.
Момчетата се запътиха към вана, с който щяха да отидат на „екскурзията”.
Те и Кук се бяха прегърнали като Кук беше заел грациозна (направо 👌) поза в скута на Те, който си беше сложил възможно най-мазната усмивка...милия Кук, дали щеше да може да ходи след тази екскурзия?
От другата страна беше заел своето място Хоби, който беше много разочарован от състоянието на Wi-Fi си в момента...буквално нямаше такъв.
Yoonmin с цялото си нахалство бяха заели един цял ред от седелки (които бяха три), легнали и сгушили се един в друг, готови да се отнесат в страната на сънищата...Да, ама не! Много „равния” път пълен с всякакви изненади съсипа каквито и да е от представите им за сладък сън.
А Namjin бяха заели местата си отпред, като естествено никой не остави живота си в ръцете на Джун...Джин караше. Джун само стоеше и гледаше с наслада пътя пред себе си и с леко желание да изкара закуската си на бял свят..отново.
-Мамка му Джин, това ли е най-равният път!? - попита с раздразнение Yoongi, който бе готов да слезе от колата и да тръгне пеша към дестинацията, която си бяха възложили.
- Аз какво да направя, че асфалтират толкова добре!? Хората направили този път явно са били също толкова мързеливи, колкото си и ти! - извика Джин, което пък изплаши Кук и той подскочи попадайки там където не трябва да бъде в момента.
- Мамка му Кук, слез от мен преди да те изч- ааа - Те бе осъзнал, че вика и просто замаза деликатно положението...- преди да те нагушкам, защото много те обичкам! - каза Те с лигав глас.
- Това...беше някак сладко. - каза Чим като се сгуши в хьонга си.
- Хьонг...ти защо не ми говориш така? - попита Чим с възможно най-сладкия си глас, тихичко в ухото на Yoongi, но всички успяха да го чуят ясно.
- Защото бих ти направил точно това, което и Те иска да направи с Кук сега, а повярвай ми...той хич не иска само да се гушкат. - по-големия намигна на мъника си, което накара малкия да се изчерви. - Не на седалките! - извика Джун.
- Споко Джуне...едва ли ще е другаде освен- -- Хоби не успя да довърши изречението си, защото получи джапанка в лицето, което щеше да го боли дълго време...
- Почти пристигнахме! - каза Джин като големи усмивки грейнаха на лицата на момчетата.

-----------------------------------------------------
Съжалявам, че се забавих!!! Довечера ще се пробвам да ъпдейтна историите си, а ако не успея тогава, значи утре...може би.
Съжалявам, че не съм редовна просто почти нямам муза да пиша...
Надявам се тази глава да ви е харесала, ще се постарая да качвам всеки ден или през ден, два максимум...
Чао ✌❤