I need you! ~Yoonmin~

Ново начало, нови изживявания

~Г.Т. Йонги~
Аз и Джимин се събрахме. Отново сме заедно! Шуга пак е с нас, а терапиите и на двама ни с психолозите ни приключиха. Аз излязох от депресията, в която бях изпаднал. Както и Джимин и аз спряхме да приемаме антидепресанти. Загърбихме последните три месеца. Почнахме отначало. Ново начало, нови изживявания.
С Хосеок се сдобрихме. Той почна много да ни помага, защото искаше да ни се реваншира за всичко, което ни бе причинил. Но реално той ни помогна, без дори да го осъзнава той ни помогна, сега връзката ми с Джимин е още по-силна и укрепена от всякога. Заедно сме и сме щастливи.
- Татиии! Татииии! - Шуга крещеше от другата врата.
Аз изтичах и я видях в банята.
- Ш-шуга! - беше припаднала във ваната. С последни сили ме бе извикала.
- Джимине! Джимине! - Джимин дойде до мен, но очевидно не можеше да види нищо, защото вратата беше притворена.
- Да хьонг? Какво има? - попита той леко притеснено.
- Звънни на бърза помощ! - той се изплаши и веднага извади телефона си и почна да набира.
- Какво да им кажа хьонг?! Дори не знам какво е станало.
- Шуга припадна! - чувайки това той се притесни прекалено много и изпусна телефона си. Веднага след като се осъзна (което не отне много) той вдигна телефона и проведе разговор с лекарите, докато аз извадих Шуга от ваната, загърнах я с хавлията, вдигнах я като булка в ръцете си и я занесох на леглото ни. Мисля, че кръвното ѝ беше паднало и най-вероятно беше колабирала.
- Джимине! Имаме ли шоколад? - извиках аз от стаята ни.
- Да хьонг!
- Тогава донеси малко!
- Ама?
- Най-вероятно е колабирала!
- Добре!
Почнах да оправям хавлията ѝ и видях нещо на ръцете ѝ. Беше си рязала вените?! Половината ѝ ръка беше в кръв! Как не забелязах това по-рано! Колко съм смотан!
- Джимине! Ела! - извиках го, а той дойде с шоколада.
- Нямаше в хладилника хьонг, затова ходих да купя до магазина. - каза той и след като видя кръвта припадна. Е супер, сега и с него ли трябва да се оправя? Вдигнах го и го сложих на стола, който беше в близост до леглото ни, където беше Шуга (столът беше там, за да съм по-близо до нея).
Полях Джимин с вода от чашката на нощното шкафче.
Той се съвзе и бързо и рязко стана от стола.
- С-съжалявам, че п-припаднах хьонг, просто не мога да гледам кръв, защото ми прилошава.
- Няма проблем Джимини.
Линейката вече беше пред дома ни.
- Джимине, пусни ги да влязат! - казах аз, а Джимин отиде и отвори външната врата като пусна лекарите да влязат и ги доведе в стаята. Лекарите веднага реагираха като я видяха да кърви и направиха всичко нужно. Очевидно бе изгубила кръв, защото казаха че ще я откарат с носилката в болницата и че е задължително, защото е с опасност за живота.
Чувайки това Джимин не се сдържа и се разплака, виждах че се съсипва вътрешно и скоро ще е и външно, затова хванах ръката му и преплетох пръстите ни.
- Всичко ще е наред Чим Чим! Просто бъди силен! - казах му аз. Лекарите дойдоха и сложиха Шуга на носилката. Болеше ме да я гледам така и вътрешно и аз бях съсипан от случващото се. Последвахме носилката, на която беше Шуга и се качихме в линейката. Стоях и галех хубавите и меки коси на Шуга. Този кафяв цвят! Тя беше едва 5 годишна, а вече си беше срязала вените. За щастие докторите казаха, че не успяла да среже вените си, но си е направила сериозни разрези в близост до тях.
Знам, че ще се справим и с това! Сега сме заедно! Тя ще се оправи! Сигурен съм!
- Дръж се Шуга! - каза Джимин ѝ се разплака.
Прегърнах го и оставих две сълзи да се стечът по бузите ми.
- Хьонг!!! - той се разплака още по-силно и ме притисна към себе си. Аз го погалих по главата.
~В болницата (2 часа по-късно)~
Вече два часа стоим и чакаме новини за Шуга. Момчетата бяха дошли и ни прегръщаха и плакаха с Чим Чим. Аз? Аз се старах да не плача, исках да покажа на малката си дъщеричка, че и имам пълно доверие и знам, че ще се оправи. Джимин обаче се съсипваше. Той стоеше на един стол и плачеше с цяло гърло, обвиняваше себе си.
- Вината е моя! Ако не бях такъв нещастник да целуна Хосеок докато съм с Йонги нищо от това нямаше да се случи! Нито Йонги, нито Шуга щяха да страдат! Но не...аз съм пълен тъпанар, който носи само нещастие с глупостта си! - но не само Джимин се обвиняваше. Джин и Хосеок не оставаха по назад. Джин страдаше, защото не е видял кога Шуга е правила тези неща. Един вид не ѝ е обръщал достатъчно внимание и грижи, и е предал и нас, и нея. Хосеок, ами той се обвиняваше заради това че бе целунал Джимин. Не издържах! Дъщеря ми се бори вътре, а те вместо да мислят как да бъдат по-позитивни, за да ѝ помогнат, те само се самосъжаляваха.
- Я се спрете! - бях се развикал и приковах всички погледи към мен.
- Вместо само да се съжалявате вземете мислете за нея!
- Но хьонг....
- Няма "но" Чим! Тя, нашата дъщеря, се бори вътре за живота си, а вие се самосъжалявате и обвинявате! Така няма да ѝ помогнете! Само правите атмосферата по-напрегната! - казах аз, но очевидно се бях разкрещял.
- Съгласен съм с Suga (ще пиша Suga= Йонги и Шуга=Мин Шуга /дъщеря им/). Трябва да бъдем силни! - каза Намджун и потупа рамото на Джин, а Джин се обърна и го прегърна силно. А да май бях пропуснал да кажа, че и те двамата са заедно.
- Да и аз съм съгласен! - каза Тае.
- Suga хьонг винаги знае какво да каже! - каза Куки
~1 час по-късно~
Мина още един час. Шуга все още беше вътре и се бореше за живота си. Изведнъж една жена излезе от стаята бързо и дойде до нас. Аз станах и отидох до нея и всички ме последваха.
- Какво стана? Шуга добре ли е? - питах аз видимо притеснен.
- Ами, почти. - каза сестрата.
- Как така почти? - пита Джимин.
- Ще ни трябва дарител за кръв. Мислехме, че ще успеем само да зашием раните ѝ, които си бяха сериозни, но...тя е загубила твърде много кръв. Та се чудехме, дали...- аз прекъснах сестрата, която за мое учудване не говореше с формалности, което беше супер. Питах я бързо, но в същото време и ясно, за да може да ме разбере.
- Коя кръвна група е?
- 0, затова ще е много трудно да и намери- пак я прекъснах.
- Значи говорите с правилният човек! Къде се намира стаята, в която ще ми вземете нужната кръв за дъщеря ми?
- Значи Вие сте 0 кръвна група?
- Да! Надявам се тя да успее да при- този път аз бях прекъснат от сестрата.
- Но тя не Ви ли е дъщеря? - окей кефи ме, че не се държи чак толкова формално, но как мога да и отговоря на въпрос като този, а и тя го зададе доста бързо и очевдино чакаше отговор.
- Да! Но...тя...тя е осиновена.
- Но как- този път аз я прекъснах.
- Аз съм гей. - казах тихо и спокойно, а тя очевидно не се нуждаеше от допълнително информация. Заведе ме в стаята и почна да чисти иглите. Колко мразя иглите, тези инжекции- сестрата каза нещо. Бях прекъснат дори в собствените си мисли.
- Да знаете, че ще ни е нужна малко повече от обичайното количество кръв.
- Тоест?
- Тоест има шанс да Ви стане лошо, защото ще вземем малко повече кръв.
- Добре, нямам проблеми. - Джимин беше в стаята също и на сестрата ѝ се наложи да му каже кога да извърне поглед, защото нали Джимини е мека фиданка и ако види кръв ще припадне, а това само ще забави процеса на взимане на кръв, защото на сестрата щеше да ѝ се наложи да се погрижи и за него. Взе нужното количество кръв и ако трябва да бъда честен наистина ми прилоша, но малко. Бих направил всичко за Джимин, Шуга и момчетата!
Върнахме се обратно пред операционната и след още 1 мъчителен час, докторите и сестрите излязоха и всички се втурнахме към тях.
- Е? Как е тя? - пита Джимин притеснено.
- Тя е...

••••••••••••••••
Честито на всички армитааааа! BTS won the Billboard Big Music Awards (BBMA's) for Top Social Artist! Първата kpop група, която участва в BBMA's и като цяло да спечелиш първо място и то в съвсем различен стил на музика и единствените, които участват с този стил музика е доста голяма чест! Горда съм с нашите момчета! Те заслужаваха да спечелят! И се надявам да продължат така и за в бъдеще! FIGHT BANGTAN and FIGHT ARMY'S #proudtobearmy :')🎉🎊🎉🎊🎉 ❤❤❤

Съжалявам, че го казвам със закъснение, просто реших, че ще е по-добре да ви оставя да се кефите на победата им, а не да ви съсипа деня с бозата си :') И да сега е 00:25 часа, така че Честит ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост! Весел празник и ви пожелавам да сте живи и здрави, и грамотни! (звуча като някаква учителка, ама все едно хД)