I need you! ~Yoonmin~

Вече официално сме семейство

~На следващият ден~
Днес беше денят, в който официално Шуга щеше да стане моя и на Джимин дъщеря. Имах доста сериозен и дълъг разговор с Джимин относно случващото се. Той нямаше с нетърпение Шуга да стане официално наша дъщеря, заради това аз и той стояхме будни цяла нощ като обсъждахме всякакви теми от " Какво ли ще кажат армитата за нея и дали ще я приемат" до това какви черти е взела и от кой най-много.
Тази седмица се очертаваше дълга и мъчителна, но също и успокояваща и спокойна. Беше успокояваща, защото щяхме да се приберем в домовете си, но аз и Джимини решихме да минем да вземем Холи и да се върнем обратно в общата къща и дълга и мъчителна, заради нещата покрай осиновяването. Тази седмица беше един вид като ваканция, в която всеки получава шанс да се върне в родният си дом, но аз отказах, защото искам да прекарам всеки миг от тази ваканция с Джимин, Шуга и Холи. Е нека се върнем на същественото, а именно че днес Шуга щеше да стане наша официална дъщеря.
- Е Джимини? Готов ли си да приемем Шуга в нашето семейство? - знам, беше странно....излизаме от 2 седмици, а вече си осиновявахме дете. Но какво мога да направя, обичам Джимин! И не ме интересува нищо! А сега и Шуга е просто като подарък отгоре на всичко. Животът ми е уникален! Знам, че вероятно едва ли ще повярвате, че се държа така и искам дете, което значи допълнително грижи за човек мързелив колкото мен, но не е така. За Джимин ще направя всичко! Аз....аз реално винаги го бях харесвал...и аз бях обратен от самото начало...просто ме беше страх, че той ще ме отблъсне, но ето. Имах търпение и то се възнагради, имам всичко за което си бях мечтал! Но явно толкова съм се унесъл в мисли, че усетих как Джимин ме побутваше повтаряйки името ми през 3 секунди.
- ЙОНГИ!
- Ъгх....да?
- Хайде да влизаме!
-Д-добре...
- Стана ли нещо? Да не би да си притеснен? Или д ти е лошо? -той ме попита с долувима нотка на безпокойство и загриженост, докато Шуга ме гледаше право в очите.
- НЕ! Хайде да влизаме!
Влизайки на мястото трябваше да попълним някакви документи, което не ни затрудни...., но идваше най-трудната част..., а именно да обедим отговорничката, че ние ставаме за родители. Независимо от това, че сме гейове и кпоп идоли едновременно, което значи лош пример и детето най-вероятно ще стои дълго самотно, заради работата ни. Но не! Аз имах план и от мениджъра ни имахме документ, който удостоверява, това че тя е допусната до всичките занаятия и събития свързани с групата, като ние носим отговорност за нея. Това ни помогна доста. И донякъде ни се довериха. Имахме средствата, тя щеше да е с нас нон стоп и щяхме да се грижим за нея както никой друг, но дали това щеше да е достатъчно?
- Уверяваме Ви, че ще се грижим за нея! Ще бъдем с нея винаги, ще я подкрепяме, ще я напътстваме, ще я гледаме и пазим и най-важното ще и помогнем в реализирането на мечтите ѝ. Но най-най-важното нещо е, че ще я обичаме с цялото си сърце и душа! - каза Джимин, след което жената на стола срещу нас остана безмълвна. От всички "разпитвания", които е провеждала в тази стая това беше поредното, в което пак осиновителите даваха обещания, които не спазваха. Разбирах я, но и се ядосвах, защото отвън чака едно малко ангелче, което искам да стане наша дъщеря!
- Слушайте какво...това го чувам много често! От всякакви изроди. Сега изведнъж идвате вие и се опитвате да ме обедите, че не сте различни? Няма как да стане! А и това дете...тя не е корейка.
- Ще я приемем такава каквато е! А за малкото време, в което я познавам разбрах, че тя е уникално дете, което би имало светло бъдеще. Тя също е мечтателка! И точно в този момент стои там и чака нас да излезем като и кажем "вече сме официално семейство"! Моля Ви разрешете ни да реализираме нейните мечти! Това момиче отвън ще стане моя дъщеря искате или не! Не ми е нужен документ, за да докажа как се чувствам! Просто искам тя да се почувства щастлива като види, че е официално моя дъщеря! Наша дъщеря! И да и покажа, че не боклук за какъвто се мисли (Шуга мисли, че не струва, защото никой не я е искал), защото никой не я е искал!!! Тя е ангел и заслужава да разпери крилете си и да полети в нов съвсем различен свят, далеч от това място!!! - Джимин каза почти просълзен. Жената на стола остана вцепенена. Аз станах и отидох до Джимин, който беше станал, защото не издържаше.
- Джимин успокой се моля те. -аз го прегърнах и изтрих сълзите му, които вече се стичаха свободно, с пръст.
Жената стана от стола. Тя беше на средна възраст на около 56 годишна възраст. Тя стана и отвори вратата като кимна на Шуга да влезе. Малкото ни ангелче стана от стола и влезе вътре. Джимин се пробва да скрие сълзите си, но не успя...Шуга вече ги беше видяла.
- Хьонг! Защо плачеш? - тя отиде и го прегърна като той и отвърна, а аз прегърнах и двамата. Жената се доближи до Шуга ѝ я попита.
- Помниш ли ме? -усмихна се тя.
- Госпожо Ченг! - Шуга се усмихна като прегърна жената срещу нас, а аз и Джимин стояхме объркано.
- Ох....забравих. Лельо Ченг това е тате Йонги и тате Джимин! - тя се усмихна и ни посочи. Т-тя ме нарече татко! Познавам я от два дена, а тя вече ме нарича татко...ще си умра от щастие. Погледнах към Джимин, който се беше усмихнал широко....как не го заболя устата от тази усмивка???
- Приятно ми е да се запознаем, господин Йонги и господин Джимин.
- На нас ни е по-приятно госпожо Ченг! - аз отвърнах.- Но моля Ви говорете с нас на ти не на Вие. - аз се усмихнах и погледнах към нея. Тя очевидно се зарадва.
- Е англче, какво правят тези батковци тук? -тя и се усмихна.
- Лельо Ченг аз вече си имам име! Тате Йонги ми го даде! Името ми е Шуга! -тя нацупи леко физиономия и пак се усмихна.
- Шуга...звучи красиво. А на теб харесва ли ти?
- Да!!! Обожавам името си! Даже тате Йонги и тате Джимин ми казват, че съм сладка като захар! - тя се усмихна.
- Наистина? И са прави! Ти наистина си сладка като захар! А ти как се запозна с тях?
След това Шуга и разказа всичко, което се беше случило с всеки малък детайл. Чувайки всичко това жената ме погледна. Първо мен, после погледна и Джимин.
- В-вие сте ѝ спасили живота? - жената беше изненадана, но и много притеснена, че са се случили такива неща.
- Да! И бихме го направили отново и отново, ако се наложи, заради нашето малко ангелче! - казах аз като се обърнах към Шуга, която дойде и се сгуши в мен, а аз я погалих по главата.
- Е? Тате Йонги какво стана? Вече съм ти дъщеря нали! На теб и на тате Джимин! - каза Шуга с развълнуван глас....просто не можех да и кажа, че реално не е така, но трябва.
- Ами...Шуга...не- бях прекъснат от г-жа Ченг.
- Да! Официално сте семейство! - тя каза и се усмихна, а аз и Джимин се спогледахме с ококорени очи. Не мога да повярвам! Одобриха ни!!! Ние ще бъдем официално родители на Шуга!!!
- Хаха! Да Шуга! Вече официално ти си ни малката дъщеричка! -усмихнах ѝ се аз и я прегърнах в ръцете си като Джимин дойде. Г-жа Ченг ни наблюдаваше, докато аз не и направих жест да дойде и да се присъедини. Тя разбира се дойде и всички се прегърнахме. След дългата прегръдка г-жа Ченг приготви документите. Всичко стана много бързо. Очевидно си разбира от работата. А най-хубавото, което и пропуснах да спомена беше, че бяхме в Тегу и веднага след като вече Шуга беше осиновена от мен и Джимин всички отидохме до старият ми дом.....и там ме очакваше още една трудна част.... как щях да обясня всичко това на родителите си?

••••••••••••••*•••••••••••••••
Здравейте хора това е новата част. Съжалявам, че е само за осиновяването на Шуга, но сега е 00:24 и нямам много идеи :') Но обещавам, че следващата глава ще е по-дълга. Извинете ме за допуснатите грешки и силно се наадявам се тази част да ви е харесала ^-^