I need you! ~Yoonmin~

Всичко е наред...

~ 2 седмици по-късно~
~Г.Т. Yoongi~
Минаха две седмици от както аз и Jimin станахме двойка. Всеки ден прекарваме заедно и Jin и Jimin си размениха стаите, за да може Jimin да е при мен, а Jin при Namjoon. Разбира се никой друг освен момчетата не знаеше за нас и нашата връзка. Аз и Джимин решихме, че ще е по-добре да спазваме дистанция един от друг, когато сме на обществено (публично) място, за да не предизвикаме съмнение (че сме гейове, то не че на мен ми пука особено какво биха мислили хейтърите, но трябва защото си ценя и обичам работата) или любопитство от страна на армитата. Наскоро и мениджъра ни разбра за нашата връзка. Той нямаше нищо против стига да не казваме на никой. Всички бяхме съгласни с това условие.
Днес така или иначе имахме концерт, заради това след разговора, който проведохме с  мениджъра ни в стаята ни нахлуха стилисти, гримьори и фризьори.
~На концерта~
Всичко вървеше по план. Аз и Джимин точно пеехме "Tony Montana". Светлините изгаснаха в голямото помещение и прожектора се насочи към нас. В този момент Джимин трябваше да излезе на сцената като по план. Аз само припявах чакайки го да излезе на сцената. Странното беше, че той се забави и аз трябваше да продължа действията си.

Но....
Веднага след като светлините се обърнаха към Джимин (който вече беше на сцената) той се свлече на земята. Аз изтичах до него. Пробвах се да го вдигна. Вдигнах го като булка и тръгнах да вървя зад сцената. Влизайки в помещението, което беше нашата съблекалния (или по скоро стая) Намджун, Джин и Хосеок хванаха Джимин и ми помогнаха да го оставим на дивана, който стоеше в средата на стаята. Куки и Тае извикаха лекари, които веднага заобиколиха Джимин. Когато се обърнах посока към сцената чух как армитата да викат " Джимин!; Чим Чим!; Той добре ли е?; Дано да е добре!; Хайде кажете ни как е той!". Всички тези викове....те показваха колко много ни ценят армитата. Те са моето, по-точно нашето семейство, благодарение на тях сега сме тук, но...в момента гласът им беше пълен с притеснение. Обърнах се към Джимин и седнах на стола до него като хванах ръката му с едната си ръка, а с другата погалих косата му. Лекарите обясняваха защо моят Джимини е в това състояние, а аз слушах много внимателно.
Лекари: - Парк Джимин е добре, няма му нищо сериозно -всички в стаята въздъхнахме от радост, а лекаря продължи- поне за сега. - Моля?! Значи на Джимин му има нещо?!!! И това нещо може да се влуши?!
- Той е просто преуморен. Сега трябва да си почива. Ще Ви помоля да му дадете отпуск от 1 седмица, в която той трябва само и единствено да си почива. - лекарят погледна към мениджъра ни, който решително отговори.
- Добре! Има колкото време му е нужно стига да се оправи! - каза мениджъра ни.
- Но...все някой трябва да стои с него и да го гледа да не се пренатоварва. - чувайки това аз станах рязко от стола и казах.
- Аз ще се заема с това!
- Добре тогава, това е което можем да направим. Довиждане и приятен ден. -лекарят каза и преди да излезе всички му благодарихме.
- Е Джимин сега искаш или не....аз ще съм твоята бавачка. -засмях се тихо.
~5 минути по-късно~
Джимини дойде в съзнание. Обясних му всичко, разбирайки случилото се Джимин пребледня и се изплаши за това колко е стресирал армитата. Това момче наистина не мисли за себе си...
- Хей Джимин! Успокой се. Всички вече знаят, че си добре!
- Но хьонг...
- Никакво "но"!
- Добре...-той сведе глава.
- Хей Джимини.
- Д-да хьонг? - той се обърна към мен и аз се възползвах от ситуацията като слепих устните ни в нежна целувка.
Стояхме така доста дълго. Никой от нас не искаше тази целувка да свършва. Но уви...трябваше, защото имахме нужда от глъдка въздух. Двамата се отделихме един от друг, той ме хвана за ръката и ме дръпна при него на дивана като се облегна на рамото ми.
- Хьонг....след малко те ще пеят "I need you".
- Е и?
- Не става ли да изпея поне тази песен...
- Не!
- Моля!
- Не!
- Хайде де!
- Джимин! Това ще се отрази зле на твоето здраве! Няма да допусна това да се случи! А това значи, че ти ще стоиш тук!
- Но ....аз искам да покажа на армитата, че съм абсолютно добре и не трябва да се тревожат.
- Джимин...чуй ме...сега искам първо да мислиш за себе си и здравето си! Това е най-важното в момента! И ако армитата ни бяха чули щяха да потвърдят, това което казвам със сигурност!
- Но...
- Никакво "но"! Чим може би не разбираш колко се притеснявам за теб!
- Не аз разбирам хьонг, но...
- Тогава след като разбираш не ме притеснявай допълнително, става ли?
- Д-да...съжалявам хьонг.
- Няма за какво Чим Чим! Разбирам те, но в момента не мога да мисля за нищо друго освен за здравето ти! - аз му се усмихнах и го целунах по челото. Но....какво става?!
Светлините бяха загасени, а всички бягаха и крещяха. Какво се случваше?!?

*******************
Здравейте! Това е новата част от историята, която пиша  (бозата, която сътворих) 😅 Надявам се тази част да ви е харесала и моля да ме извините за допуснатите грешки. И за това, че не ъпдейтвах близо 5 дена...просто нямах идеи 😅😅😅 е ето сега това, което успя да сътвори мозъка ми ХД
Според вас какво ще се случи в следващата глава? ^-^