I need you! ~Yoonmin~

Счупени криле. (Broken Wings)

~3 месеца по-късно~
~Г.Т. Йонги~
Минаха 3 месеца, които прекарах уникално заобиколен от Джимин, Шуга, момчетата и сладкото ми кученце Холи.
Тези 3 месеца бяха изпълнени с радост и хубави емоции. Днес дори щяхме да имаме концерт, на който щяхме да съобщим на Армитата за Шуга.
- Хайде момчета вие сте! - извика мениджъра ни, когато трябваше да се качим на сцената.
- Хайде Бангтан!
Всички излязохме на сцената и всичко вървеше по план. Дойде и моята част. Всички около мен се прегръщаха, а аз бях седнал на някакъв диван сам. Изведнъж, както си пеех армитата почнаха да викат. Запитах се какво ли толкова ставаше? Докато не чух как всички крещяха в един глас "JiHope". Чувайки това настръхнах, защото знаех че така армитата казваха на шипа между Джимин и Хосеок.
Обърнах се и се надявах да не е това, което си мисля. Съжалявам.....съжалявам....
Станах по средата на песента изпуснах микрофона и се затичах към гримиьорната си.
Гледката...не се изтриваше от ума ми. Един от най-добрите ми приятели и човекът, с който исках да прекарам живота си......се целунаха!

Исках просто да умра! Точно животът ми се нареждаше и....това....
Защо не ми изтръгнете сърцето! Защо?! Точно, когато бях готов да разперя белите си криле и да се впусна в съвсем нови неща! Да полетя! Точно тогава крилете ми станаха черни и се счупиха...като ме оставиха да падам стремглаво надолу.
Мечтите ми...живота ми...всичко свърши в този миг!
Армитата трябваше да крещят Yoonmin! Не JiHope!!!
Защо! Защо! Защо!? Какво толкова направих?! Веднъж се почувствах жив! Веднъж бях на път да полетя....и всичко се срина за по-малко от 3 минути! Всичко!!!
Вече усещах как сълзите се стичаха, не мразех Джимин...нито Хосеок...мразех себе си! И исках това да бе последната ми мисъл преди да напусна този свят.....
Че някой счупи крилете ми! И този "някой" бях аз!
~Г.Т. Джимин~
По дяволите!!! Какво се случи?! Йонги!!!! Аз....аз....изневерих му....
Всички крещяха името на шипа между мен и Хосеок, а Джин и Намджун погледнаха с пренебрежение към мен и Хосеок, докато Тае и Куки се пробваха да насочат вниманието на армитата към тях, за да може да прикрият Джин и Намжун, които също слязоха от сцената.
Аз.....нараних го!
Затичах се към гримиьорната му.
- Й-йонги?...
Джин отвори вратата.
- Какво търсиш тук? - Джин ме попита със студен тон.
- И-искам да говоря с Йонги.
- Аз не мисля, че той иска и то точно сега. Ще те помоля да отидеш обратно на сцената и да помогнеш на Куки и Тае.
- А-аз...
-...- той не каза нищо. Само затвори вратата. Аз разбира се останах, защото исках да разбера повече за Йонги в момента.
- Всичко ще мине Шуга! - Намджун се опитваше да му помогне.
- Не! Няма как да стане! Т-той не иска да е с мен!
- Стига...
- Джин! Крилете ми се счупиха!!! Нямам сили пак да се изправя и да се пробвам да полетя!!! Искам да умра! Разбирате ли ме?
Излизаме от няма и 4 месеца, а той е толкова....Защо? Защо се влюбих мамка му! Защо го обичам и той е като дрога за мен, без която не мога и не искам да живея! - Сринах се....паднах на пода пред вратата на гримиьорната му и се разплаках, както никога преди. Плаках и плаках...толкова болеше! Толкова много....не исках да го наранвявам!!! Той е моите криле, които в момента се пречупват!!!
Тае и Куки дойдоха до мен след като концерта свърши.
Куки видя сълзите ми.
- Защо? Защо плачеш?! Съсипахте го!!! Вие двамата?! Що за глупост беше това?! Не го ли обичаш дори малко?!!! - Всички тези думи боляха..., но ги заслужавах. Всяка една.
- Ш-шуга...иска всички да влезете...- Джин излезе разплакан.
- И-и аз л-ли? - попитах аз Джин.
- Той каза всички...
Аз влязох в стаята и видях, това което най-много не исках да видя. Той беше изцеден. Той беше по блед от всякога, нормално бялата му като захар кожа, беше дори по бяла от всякога! Очите му ...погледът му....беше толкова студен. Дори десет кубчета лед не можеха да се равняват на поведението му в момента.
Аз паднах на пода, разревах се като малко бебе пред него. Защо?! Защо?! Защо?!!! Изтръгнете ми сърцето по-малко ще боли!
- Й-йонги....аз....аз
- Все едно Джимин...
- Не не е все едно! Аз никога не бих ти изневерил! Никога! Явно не знаеш колко те обичам и- бях грубо прекъснат от Шуга.
- Ти вече го направи!
- Но...хьонг моля те изслушай ме!
- Няма какво да слушам Джимин! Върви при Хосеок! Не при мен!
- Шуга! - Хосеок се обади.
- Не се намесвай в чуждите работи!!!
- Не са чужди! Аз целунах Джимин! Не той мен! Той дори и не отвърна! А и знаеш много добре, че и аз имах чувства към него! Завиждах ти, ясно? За това го целунах!
-...- той не каза нищо.
- Х-хьонг...
- Не ми викай така!
- Н-но
- Нямаш правото да ми викаш така! Аз живях заради теб Джимин! Всяка секунда с теб ми беше ценна! Но...всяко хубаво нещо си има край..., който ти сложи.
- И-искаш да кажеш?
- Да Джимин! Късаме! -всички погледнаха към Йонги.
- Ами Шуга?! Какво ще стане с нея?!
- Аз ще се грижа за нея сам! Ти вече си никой в семейството ни!
- Шуга прибързваш прекалено много! - Джин се скара на Йонги.
- Не е вярно! Аз знам кое е- той беше грубо прекъснат от Джин.
- Не не знаеш Йонги! Така само ще съсипете и своите и нейният живот! Няма да позволя малко дете да страда, заради вашите глупости! Шуга ще живее при мен и Намджун! Поне докато не се справите с проблемите си!
- Няма с какво- Шуга пак беше прекъснат.
- Спри! Стига се инати! Загърбете еготата си и помислете за някой друг! Не само за себе си! - Тае беше извън контрол, хвана Куки за ръката и излезе последван от Намджун, Джин и Хосеок.
~Г.Т.Йонги~
-Не само твоите криле се счупиха днес Шуга...
- Моля? -аз погледнах към Джимин объркано, а той стана от пода и избърса сълзите си.
- Поне ти все още не си паднал..., но за мен е вече късно.
- Какво имаш впредвид?
- Сбогом Йонги....и - обърна се към мен преди да излезе.
- Обичам те! Намери сили пак да полетиш! - избяга, бяга с все сила.
Знаех къде отива. За това го последвах, тичах зад него.
- Джимин! Почакай!!!
Стигнахме до една остра скала, която беше прекалено стръмна. Бяхме в планината.
- Джимин! Стой! Моля те! - промърморих си.  Успях да  набера Джин и да му обясня всичко, той и момчетата пътуваха насам.
- Джимин! -настигнах го. И точно преди да го хвана той скочи....и не полетя!

- Джимин!!! -изкрещях аз.
- Йонги! - Джин стоеше до мен, а аз бях в някаква стая.
- Какво стана? - попитах аз объркано.
- Джимин говори с теб.., но на теб явно ти беше прилошало и си се бил строполил на пода. Джимин дойде при нас и ние те заведохме в болницата. Оказа се че си изпаднал в нервна криза и заради това ти дадоха успокоителни.
- Значи Джимин не е скачал от скала?
- Моля? Какви ги говориш? Джимин е навън и чакаше да се събудиш, но не успя....очите му натежаха от толкова рев и заспа? Да не би да си сънувал нещо?
- Ами....май да..., но беше много реалистично.
- Нормално е. - каза Джин.
- Е той как е?
- Кой?
- Джимин? Кой друг?
- Ами не очаквах, че ще питаш за него след като скъса с него по наистина брутален начин (все пак той лежеше и плачеше на земята докато Шуга му сервира това негово решение :') ).
- Значи всичко преди скачането от скалата се е случило....
- Не знам за какво говориш, но да, мисля?- каза объркано Джин.
- Е...той как е?
- Ами и той изпадна в безсъзнание, но сега е добре и чака отвън. И каза да ти кажа, цитирам " Не искам да го ядосвам допълнително! Той има нужда от почивка! А за решението, което взе...разбирам го...и ще го уважа, колкото и да боли!"
-...- не казах нищо...наистина нямам си и на идея как да реагирам. Толкова искам това днес да не се бе случило. Искам да му простя и да загърбя егото си, но не мога.
Моите крила бяха счупени и трудно щях пак да полетя!